Две трети от българите – 63% смятат, че имущественото неравенство у нас се увеличава. Само 7% са на обратното мнение. А всеки четвърти (26%) предполага, че социалните разлики остават на същото ниво.
Това показват данните от проучване на Афис, проведено от 14 до 9 януари сред 1010 пълнолетни български граждани.
Възприятието за растящо неравенство е обратно пропорционално на доходите. То изцяло потвърждава „народната социология“, според която „ситият на гладния не вярва“. Сред хората с до 150 лв. месечно на човек от домакинството, нагласата, че неравенството расте, обхваща далеч по-голям дял отколкото е средният за страната – 81%. В тази подоходна категория само 10% смятат, че различията остават на същото ниво и нито един (0%) не е споделя мнението, че имуществената ножица се затваря, коментират от АФИС.
Тъкмо обратното се забелязва при хората, които разполагат с 1000 лв. или повече месечно. Те виждат далеч по-слаба динамика, отколкото забелязва населението като цяло. Само 48% в тази категория отбелязват растящо разслоение, 33% не виждат промяна, а 17% (или два и половина повече пъти от типичния дял) смятат, че неравенството намалява.
Запитани, „За кого, според Вас, работи политическата система в България“ – за богатите, за средната класа или за бедните?“ – само 7% преценяват, че нашата демокрация изразява интересите на всички еднакво, както постулира Конституцията. Доминира отговорът, че статуквото работи за богатите (71%). Само 2% смятат, че работи за бедните. Още по-незначителен брой (2%) допускат, че установените порядки обгрижват с предимство „средната класа“. А 11% избират междинен отговор – че днешната система не работи за никого.
На въпрос „Според вас, равни ли са пред закона бедните и богатите в България?“, само 4% отговарят „Да“, 25% – в някои случаи, 69% – „Не“.
А „Доколко властта зависи от бизнеса?“, 39% оценяват зависимостта като „силна“, докато на обратното мнение са само 7%. А 38% виждат зависимост, заличаваща разграничението между двете. Те избират грубо-реалистичния отговор: „Властта е бизнес, бизнесът е власт“.
Сред хората, които определят себе си като консерватори, привържениците на ГЕРБ или други десни партии, почти двойно по-голям дял от спрямо средното смятат, че неравенството остава на същото ниво (съответно 44%, 42%,41%). Само че те са малцинство – съответно 5%, 23% и 2%. В една електорална демокрация, броят им не е достатъчен, за да наложат еволюционна или статична дефиниция на народната воля.
Нуждата от по-радикални промени вече се забелязва и от щабовете на политическите сили. В наскорошна реч, председателят на управляващата партия предупреди актива, че не трябва да афишират маркерите за висок имуществен статус („Отървете се от онези с лъскавите коли!“). Социалистическата опозиция въведе темата в своята „Визия за България“ („Обществата с огромно неравенство не функционират ефективно и в дългосрочен план, техните икономически системи не са нито стабилни, нито устойчиви“). Националистите се опитват да дефинират промяната като борба между етническите групи, коментират от АФИС.