През 1866 година за ужас на цяла Франция един от символите на страната – катедралата „Света Богородица“ в Париж, започнал да се руши.
Стената на столетния храм се пропукала и хората със страх очаквали величествената постройка да рухне. Десетки признати от цял свят експерти дошли да видят катедралата и да разберат как могат да обърнат процеса, но всички се провалили.
В отчаянието си френските власти започнали да търсят помощ навсякъде с обещания за награда. Така новината достигнала и до българските земи, тогава в границите на Османската империя. Русенските земи в онези времена били управлявани от Митхад паша. Той бил френски възпитаник и се интересувал какво става във Франция и поддържал топли връзки с правителството на страната.
Като чул за неволите им, той откликнал и обещал, че ще изпрати на помощ най-добрия архитект в цялата Османска империя, простираща се тогава на три континента. Това бил не кой да е, а самият Кольо Фичето. Славата на българина отдавна била излязла от границите на империята.
Така родният архитект се озовал във влака за Париж. Пристигайки в тълпата на парижката гара, той не можал да намери посрещачите си. Те също не го видели в множеството. Чак когато народът се разотишъл, всеки по своя път, французите видели архитекта. Те не повярвали, че скромно облеченият човек пред тях е известният в цяла Европа Кольо Фичето.
Домакините предложили да го настанят и почерпят, но българинът отказал. Пожелал веднага да отиде и види катедралата. На момента започнал своите проучвания. Само за няколко дни открил и проблема – дълбока подпочвена вода, която предизвиквала ерозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена.
Французите не могли да повярват колко бързо българинът успял да се справи с проблема и да спаси Парижката света Богородица. Поканили го да остане във Франция, но той отказал. Имал работа. По това време строял Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си.
Тази история не е легенда предавана през вековете, а разказ на игуменът на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги, разказана пред арх. Николай Тулешков. Словата на стареца днес достигат до нас благодарение на местни краеведи, които са ги запазили за историята.
––––––––––––––––––-
*„Нотр Дам“ буквално означава „Нашата Дама“, и е популярно римокатолическо наименование на Пресвета Богородица.
Сашка Ганева
Иван Синев
Мила Келифарева
Иван Николаев
Куна Карагьозова
Нужно ли е да изброявам още велики българи, които някои хора тук явно не са и чували дори?
Легендата продължава
За сетен път се убеждавам, че това българите сте уникални тъпанари, повтарям уникални! Хората по целия свят, една историческа личност да е минала през тяхното село, и изграждат цяла камара от легенди за да привличат туристи! А вие сте най-бедната държава в Европейския съюз, защото сте умници, уникални, всичките до един! Анализатори, историци, архитекти, ясновидци, многознайковци, плямпала, празнодумци и най-вече големи тарикати, които никой не може да измами.
Моля да не използвате Българската азбука, ако имате такава ненавист към всичко Българско!
Драга госпожо ГанчЕва/предполагам/,
Това не е ненавист, а обикновена житейска констатация! Съжалявам, че не сте уловила иронията. Това което съм казал, не е поради ненавист, а защото считам България за моя втора родина и ме боли, с каква лекота си самоунищожавате историята, културата и миналото.
Цитат : „Georgi Fiziev – Via Мира Манолова
Ахахаааааа, това с Кольо Фичето и „Нотр Дам“ в 1866 изби рибата…
Вие наред ли сте, бе? Какъв Мидхат паша, какъв „Ориент експрес“, какво отводняване е правил на „Нотр Дам“ Кольо Фичето“ и каква чешма?“
В 1865 -67 Кольо Фичето строи Беленския мост…
В 1866 е построена първата жп линия у нас – Русе – Варна и тя става единствената…
В 1870 – 74 барон Хирш прокарва жп линия от Цариград до Белово и край, свършва линията…
Пътуващите от Западна Европа са слизали в Ниш, туй в Сърбия, и оттам са маали до София 160 км, а после и до Белово още 80 км и едва тогава са можели да се качат на железницата за Цариград. И не си спомням при Иречек ли беше, но той описва как пътниците били съветвани по тоя маршрут с брички и разни такива превозни средства да внимават за разбойници, че било фрашкано…Това обаче означава и обратното – за да стигнеш Западна Европа, е требвало да се докопаш до Ниш в Сърбия, ако годината е била 1866…
Що се отнася до „Ориент експрес“, първият тръгва от Париж за Истанбул в 1883, 2 години след като Кольо Фичето се е преселил вече в по – хубавия свят, за да вдига там своите църкви и да опъва своите белокаменни мостове…
Така че аре малко по – сериозно, но ако не требва да го даваме сериозно, ок:
Вдига се Кольо Фичето от Бяла, Русенско и пеша стига до Ниш за 2 седмици, а оттам се качва на влака за Париж и като пристига на гарата, с питане намира и „Нотр Дам“: „Бон соар. Же суи Кольо Фичето. Къдя ий тйечът? Юн момент…Ей сига за 2 часъ ви утвуднявъм катидралътъ и съ връщам у нас, чи Белйенскийът мост ма чака…“ Два часа по – късно: „Готово, няма тйеч, няма нищо… И идин чучур ви изкарах, да си пиите вода студена. Оревоар, чи щи гонйъ „Ориент експрйесъ“ на 5 часъ и 20 минути….“
И отива Кольо Фичето да гони „Ориент експреса“, ама нема нужда да бърза, щото той тоя трен ще потегли чак след 17 години и неколко минути…
Божеее, пази България! “ Край на цитата !
Много се смях. Благодаря Ви!
Аз живея в североисточна България и имам отлична представа за това което съществува като архитектура. Митхат паша, изобщо не е допускал намесата от рята да се занимават с извън-граничните проблеми на Османската девлеттия / империя / . Да не говорим пък за дворецът Бейлер бей в Истамбул , който е строен 1 година преди,както се казва в историята храмът да почне да се руши. Силно се съмнявам ,че един мост и нколко къщи, невиждани като архитектура изостаналия български народ ще са нещо великолепно за напредналите французи!!! Кольо Фичето е легендарен и даровит българин, но не и архитект с такъв ранг.
Току що по Нова ТВ един тип каза следното: Това е една легенда, една история, в която не се знае кое е истина и кое не.
Ами като не знаеш „кое е истина“ как определи, че е легенда бе, аланкоолу?!
Болна комплексарщина
Абе, анонимен келеш! Болна комплексарщина е твоята простотия, дето я демонстрираш пред всички! Прочети романа „Под игото“, главата Радини вълнения, описан си там едно към едно! И понеже си тъп като свински гъз едва ли ще разпознаеш в образа на Киряк Стефчов, но това си ти и останалите българомразци като теб.
Хей задник, защо лъжеш бре? Нищо подобно не е описано в „Радини вълнения“.
Това е една измислица за „повдигане на българския дух“.
Задник и на майка ти тъпия син. Знаех си, че си прекалено тъп, за да разбереш какво имам предвид, но такива сте всички отворковци в тази изстрадала страна.
Излиза, че е легенда, НЯМА НИТО ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО!!! Историци и изследователи на Кольо Фичето отричат това да е истина. Французите също. Може да се направи справка! Сега е наред да изскочи някое предсказание Баба Ванга!
Ами приведете някакви факти. Дайте някакви доказателства. Хората се позовават на конкретни личности и имена, а вие с едни голи твърдения. Аз пък имам познат, който твърди, че в началото на миналия век някакъв кмет на Париж забранил да се разказва тази история и наредил да разрушат чешмичката, защото се влюбил в български младеж, градинар, но нашият харесвал жени, а не мъже. Който разбрал, разбрал!
Ха ха ха… „Хората се позовават на конкретни личности и имена,“ нищо не каза Българино… всеки може да намеси Кольо фичето в нещо подобно. Но не е истина. 1866 са реставрирали църквата и са издигнали една от кулите. Нищо няма написано за подпочвени води. А те „подпочвените води“ знаеш ли къде са?….
Ето ти доказателство:
Подпочвените води драги не са подпочвени, а това е Сена. Да църквата е на остров на река Сена и там не може да има точно такъв проблем. Чешмичката на Кольо би трябвало да е с речна вода … ха ха ха….
Легенда е това! Пълна легенда!
Като че ли не разбирате върху кого лежи тежестта на доказателсвото. Бих ви посъветвал да прочетете за Чайникът на Ръсел.