Десет служители на Икономическа полиция влизат в кметството на Марково, снимат и описват документи, свързани с разходите за гориво на служебните автомобили. Няма задържани, няма повдигнати обвинения, но има нещо много по-интересно от самата проверка – политическият сблъсък, който последва.
Кметът на Марково Десислава Терзиева обяви, че сигналът е подаден от заместник-кмета на община Родопи Васил Петлешков. Тя постави под съмнение необходимостта от показното присъствие на толкова служители и заяви, че проверяваните документи вече са били предоставени на общинската администрация. По думите ѝ кметството няма самостоятелен бюджет и не възлага обществени поръчки. Терзиева твърди още, че според справка на финансовия отдел Марково е реализирало най-големи икономии по план-сметката си към края на третото тримесечие.
Павел Михайлов отговори с позиция, в която потвърди, че сигналът е подаден от ресорния му заместник след установени несъответствия в документацията. Според него проверката засяга съмнения за неправомерно отчитане на разходи за гориво и поддръжка на служебните автомобили. Кметът на общината призова разследващите органи да работят обективно и напомни, че всеки има право на презумпция за невиновност.
Двете версии са ясни. Но зад тях стои въпросът, който засега остава без отговор: става ли дума за обикновена проверка по сигнал за финансови нередности, или административният спор вече е част от по-голямо политическо противопоставяне?
Когато партньорството се превърне в съперничество
Отношенията между Михайлов и Терзиева не започват с полицейската проверка. Двамата бяха политически партньори в управлението на община Родопи, а формацията на Терзиева имаше участие в общинската администрация. Днес картината е различна – между кмета на общината и кмета на едно от най-значимите населени места в нея се очертава открито противопоставяне.
Самият Михайлов също не е без минало в този спор. Преди да го поеме БСП и да му осигури безоблачно бъдеще, като го приюти в Общината, за да стигне до кмет, едва ли щеше да се озове с партийна роля в „Прогресивна България“. За мнозина в бившата му партия той е ренегат – човек, който изостави една политическа среда и се прехвърли в друга. Такава репутация не се заличава със смяна на визитката. Тя тежи върху всеки ход, който прави, и особено върху отношенията му с хората, които го познават от години.
В местните политически среди отдавна се коментира и възможността Терзиева да потърси по-висок пост – този на кмет на община Родопи на предстоящите местни избори. Засега тя не е обявила публично подобно намерение. Но ако тези амбиции се потвърдят, сегашният конфликт придобива съвсем различно измерение. Сблъсъкът вече няма да бъде само между две администрации, а между настоящия кмет и потенциален негов политически съперник.
Това е и големият въпрос за Михайлов. Дали вижда в Терзиева просто труден характер, или вече я възприема като конкурент за собственото си политическо бъдеще? А дали Терзиева използва конфликта, за да изгради позиция извън Марково? Отговорите не са публично известни, но политическата логика на подобно противопоставяне не може да бъде пренебрегната.
Изборните резултати – неудобният фон
Президентските избори от 25 октомври добавиха още един пласт към напрежението. На първия тур в Пловдивска област Илияна Йотова получи 39,88%, а Андрей Гюров – 23,87%. В община Родопи резултата е 36,63% за Йотова срещу 28,35% за Гюров, което е доста малка разлика, на фона на резултатите в останалите общини, в Пловдивска област. Тези числа сами по себе си не измерват работата на местните партийни координатори, но поставят въпроса за способността за реалната политическа мобилизация по места.
В община Родопи този въпрос е особено чувствителен, защото Павел Михайлов, благодарение на връзки, се уреди с партийна роля в „Прогресивна България“, а сега се чудят какво го правят. Дори не са го поканили на купона в София, по случай победата на Йотова, твърдят злите езици в Първенец. А в местните политически среди се коментира недоволство от изборното представяне на ПБ, както и от относително силните резултати на ПП-ДБ, като част от наблюдателите поставят акцент върху силното присъствие на десните сили в Марково и още 3 села. Всичко това е довело до вътрешнопартийно напрежение около Михайлов, твърдят запознати от партията на Румен Радев.
Ако в „Прогресивна България“ са разчитали, че само назначаването на Михайлов за координатор ще донесе успех, изборите показаха, че това не работи така. Партийният пост не носи автоматично доверие, а хората гласуват според собствените си възприятия за човека и партията.
Но едно е сигурно: изборите показаха, че местната политическа картина не се подчинява автоматично на позициите на кметовете и партийните координатори. Избирателите имат собствена воля, а резултатите не винаги съвпадат с очакванията на местните ръководства.
Кой плаща цената на този сблъсък?
В политиката разривът между бивши партньори рядко остава само личен или организационен проблем. Когато обаче той се пренесе в отношенията между общинската администрация и кметството на едно населено място, последствията могат да бъдат понесени от хората, които нямат никакво участие в него.
Марково има нужда от инвестиции, инфраструктура и нормална административна работа. Същото важи и за Първенец, и за останалите населени места в общината. Затова е важно да се установи дали проверката ще доведе до реални констатации за нарушения, или ще остане поредният епизод от политическото противопоставяне.
Икономическа полиция трябва да си свърши работата. Ако има нарушения, те трябва да бъдат доказани и да се потърси отговорност. Ако няма, това също трябва да стане ясно. Но паралелно с това общинското ръководство дължи на жителите обяснение защо отношенията между кмета на общината и кмета на Марково са стигнали до подобна точка.
Защото големият риск за Родопи не е самият конфликт между двама политически ръководители. Рискът е общината да се превърне в заложник на този конфликт точно когато започва надпреварата за следващия мандат.
А когато местната власт започне да воюва със самата себе си, най-често губят хората, които са я избрали.
