Събрали се учени – лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми в световен мащаб. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т. н. Нашият представител доц. Танев слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:
„Дами и господа, моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:
1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между „капе“ и „тече“? Няма такъв! Аз съм проверил специално. А на български има – „църцори“.
2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение – няма. А на български има – далече, по-далече, най-далече, на майната си. Или – готина, по-готина, най-готина, баф маа му.
3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе-хе – няма я! А на нашенски има – „Бил съм се напил“.
4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате! А ние имаме – „Щял съм бил да работя“.
5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете „не знам“, когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: „I don’t know“ „No idea“ „I got no clue“. А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: „Казва ли ти някой!“, „А сега де!“, „Ебеш ли му мамата!“, „А – сега ме хвана!“
6. И накрая, господа – хайде кажете – има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има – това е думата „такова“.
На последната 6-та точка американският делегат не издържал, скочил като опарен и казал: – Не го вярвам това! Невъзможно е една дума да може замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!
– Разбира се, мистър Смит, заповядайте в България да проверите! – отвърнал най-любезно доц. Ганев.
И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара „София“ решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на информацията и казал „Моля ви, таковайте ми едно такси“ – няма проблем, служителката набрала един номер и таксито пристига.
Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора „Моля ви таковайте ме до най-луксозния хотел в София“ – няма проблем – бум в Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва „Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки“ – няма проблем регистрират го дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята. Томас е като треснат, но продължава да тества думата не вярвайки на ушите и очите си – сяда в ресторанта и казва „Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне Совиньон“ – след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното.
„Oh my God, he was right – it really works“ признал накрая Тома неверни.
На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човека да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите „Моля ви, таковайте ме отзад“. При което оня се оказал услужлив човечец – (ми чужденец все пак – няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни я!) – и съответно го „таковал“.
Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите – споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал:
– Оуу, колега, забравих да ви предупредя, че в българският език „таковане“ се спряга неправилно на гол гъз …
