В сряда, кметът на община „Родопи“ Павел Михайлов освободи от длъжност заместник-кмета с ресор образование, култура, спорт, туризъм и социални дейности Радка Караилиева.
Във Facebook Михайлов обясни решението си с натрупани затруднения в организацията и комуникацията, които според него засягат и нормалната работа в образователния ресор.
„Като кмет нося крайната отговорност за работата на администрацията. И когато преценя, че в определен ресор е необходима промяна, моята отговорност е да я направя“, заяви Михайлов.
Кадровите решения безспорно са право на кмета. В случая обаче публичното обяснение оставя няколко важни въпроса без конкретен отговор.
Какви точно са били проблемите? Кои срокове не са спазени? Какви решения или действия са довели до освобождаването на заместник-кмета?
Вместо конкретни факти обществото получи обща формулировка за „затруднения в организацията и комуникацията“.
А отговорът на Радка Караилиева насочи разговора в съвсем друга посока.
Според нея уволнението е последната стъпка от процес, който започва с изолация, отказ от реален диалог и изключване от важни решения. След това, по думите ѝ, идва дискредитирането, а когато всичко останало не даде резултат – „наказателните мерки“.
Това, разбира се, е позицията на освободения зам.-кмет и нейните твърдения не могат да бъдат приемани като установени факти без допълнителна проверка. Но те поставят въпрос, който надхвърля конкретния конфликт между Павел Михайлов и Караилиева.
Какво се случва в община „Родопи“, когато някой от екипа на кмета има различно мнение?
Самият Михайлов заявява, че „всеки кмет има право да избира своя екип“. Така е. Но общинската администрация не е частна фирма, а публична институция. А екипът не би трябвало да означава просто група хора, които винаги са съгласни с ръководителя си.
Истинският въпрос не е дали един кмет има право да освободи зам.-кмет? Има.
Въпросът е дали кадровите промени са резултат от ясни професионални критерии и реални проблеми в работата, или се стига до тях, когато диалогът между ръководителя и неговия екип вече е престанал да съществува.
Защото една община не се управлява само със заповеди и кадрови рокади. Необходима е ясна организация, постоянна комуникация и способност да се работи и с хора, които невинаги са удобни или съгласни.
Случаят с Радка Караилиева може да остане просто поредната кадрова промяна в администрацията на „Родопи“.
Но може и да се окаже повод да бъде зададен един по-важен въпрос:
Има ли Павел Михайлов ясен управленски модел за общината, или проблемите се решават един по един, когато вече са прераснали в конфликт?
На този въпрос жителите на община „Родопи“ заслужават повече от общи фрази за „организация“, „комуникация“ и „отговорност“.
Заслужават конкретни отговори.
