След неделната служба един млад мъж се приближи до свещеника и поиска да му бъде позволено да обяви нещо в храма. Отецът му позволи. Тогава младият мъж пристъпи напред и видимо притеснен каза: „Братя и сестри, аз съм математик по образование, но работя в една компютърна фирма, това е моят хляб. По принцип всичко което знам в този живот е математиката. Искам да направя нещо за Бог, за хората, но не мога нищо да измисля, само ходя на църква в неделя. Като цяло, ако някой от вас, който има деца с проблеми по математика, мога да идвам един или два пъти седмично у вас. Просто така, за славата Божия. И ще подготвя децата ви по математика. Това е всичко, което умея да правя.“
Веднага се отзоваха някои бащи и майки, защото всички имаха деца, а половината от тези деца не бяха никак добре по математика.
Следващата седмица няколко жени излязоха с предложения за уроци по чужди езици, казаха, че и те също, заради Бога, искат да направят нещо. „Тази идея ми хареса“ – каза едната. „Аз също искам да давам уроци, за Бога“, каза друга. – „Ще дойда при децата ви, особено ако живеете в същия район. Мога да подготвя децата ви по немски език.“
След това собствениците на моторни превозни средства предложиха услугите си да превозват хора да църквата: „Ако някой от възрастните хора реши да дойде с нас на църква, имайте предвид, че всяка неделя по еди кое си време, ще стоя с микробуса си на ъгъла на този дом. Ще ви доведа до тук и после ще ви върна обратно. Ще го направя в името на Бог. Математика не знам, английски също, но имам автомобил.“
Тогава се роди идея да се направи тетрадката, в която от едната страна е написано: „Нуждая се от помощ за…“, а от другата: „Мога да помогна за…“ и в полето „мога да помогне за…“, например, някоя пенсионерка, пише: „аз мога да взема един-два студента безплатно или под наем, имам свободна стая, живея сама.“
Хората искат да направят нещо добро. Само сатаната ненавижда всяко добро. Това е омраза, ужасна, упорита злоба към всякакъв вид добро и желание да угаси всеки разгорял се добър пламък. Хората са много по-добри, отколкото изглеждат. Тоест, вътрешно човек е много по-здрав, много по-красив, скрит в силата на душата си. Човек като цяло е очарователно красив.
Протоиерей Андрей Ткачев
