ДНЕС ПОЧИТАМЕ СВ. ТРИФОН ЗАРЕЗАН

0
2596

След като отпразнувахме рожденият ден на водката – 31 януари, днес почитаме светеца Трифон Зарезан – покровител на лозарите, винарите, соколарите, градинарите и кръчмарите.

И до ден днешен се спори кога всъщност трябва да се почита този празник, защото след календарната реформа църквата чества Свети мъченик Трифон на 1 февруари, но лозарите продължили да правят ритуалното „зарязване“ на лозите в средата на месеца, на 14 февруари.

В празничния календар на българите Трифон Зарезан е един от най-обичаните и почитани празници.

Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на бог Дионисий се отбелязвали с особено голяма пищност.

Свети мъченик Трифон е роден около 225 г. в село Комсада, в областта Фригия, Мала Азия, в семейството на праведници. Те отрано разпалват у него любов и преданост към Бога. Той живее праведно и загива мъченически заради вярата си в Иисус Христос. По време на гоненията срещу християните, когато римският императорски престол е зает от Траян Деций (249-251 г.), Трифон е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.

Впрочем канонизираният от църквата Свети Трифон, чийто празник е на 1 февруари, денят преди Сретение Господне, няма нищо общо с онзи Трифон, който народът почита като светец-закрилник на лозарите и винарите. Никъде в житието му няма една дума нито за лозя, нито за вино.

Светецът-лозар от българската народна митология явно е друг човек с друга биография, а още повече с друга душевност.

В народните представи Трифон Зарезан не е никакъв мъченик, а кисел махмурлия,

пострадал от собствената си ръка, поради лошо възпитание и самонадеяност.

Според една широко разпространена по всички български краища легенда, на 40-ия ден след Рождество (т. е. на Сретение Господне) Света Богородица тръгнала с Младенеца към храма за очистителна молитва. По пътя срещнала Трифон, който отивал да си реже лозето. Тя го поздравила любезно, а той вместо да отговори възпитано й се подиграл, че е “мома-копилана”. Богородица си продължила по пътя и малко по-късно срещнала жената на Трифон. Казала й бързо да тича към лозето, защото мъжът й си е порязал носа. Поръчала й също да носи парцали, кълчища, вълна, яйца, мас и други материали за лепене и превързване. Когато пристигнала на лозето, Трифоница видяла, че мъжът й си е жив и здрав. Тя му разказала за срещата си с Богородица, а Трифон сърдито и отговорил: “Аз да не съм пиян, че да си отрежа носа, аз режа така, а не така.” И в този миг наистина си го отрязал. Затова е Зарезан, а някъде го наричат и Чипия, защото си отрязал носа.

Народът повсеместно нарича празника Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята.
Много години денят на свети мъченик Трифон се отбелязва у нас на 14 февруари като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква, датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – свети Симеон.

Според народните традиции свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. В основата на празника се крие древният култ към Дионисий – бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т. нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.

Традицията повелява жените да изпекат пресен хляб, да сготвят кокошка, пълнена с ориз или булгур. С мезе в торбите и руйно вино в бъклиците, цели фамилии поемат към лозята, за да направят резитба. След ритуала по зарязването поливат лозите и се черпят с донесеното вино. След гощавката, достатъчно “почерпени“, с венци от лозови пръчки, се завръщат по домовете си. Там наздравиците продължават…

На Трифон Зарезан навсякъде млади и стари не пропускат да се почерпят с хубаво вино и да си пожелаят здраве и благоденствие. От стари времена наздравиците са задължително съпътствани с неизменната благословия: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“ На 1 февруари Малка Верея има общоселски празник. За 19-а поредна година ще зареже подобаващо за берекет и здраве и ще избере цар Трифон. Наздраве!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here