На 6 май се празнува Гергьовден, Гергювден, Гергевден – в народните песни се говори, че е „по-личен от Великден”. Поверията и легендите за св. Георги му преписват митични свръх човешки качества. В ритуалният култът към светеца се изпълняват обреди, ознаменуващи възраждането на природата.
Гергьовден се пада точно в разцвета на пролетта, след него вече настъпва лятото; с Гергьовден започва, а с Димитровден завършва лятната половина на стопанската година.
Свети Георги може би е най-почитания български светец
Той властва над ниви и стада, от него зависи тяхното плодородие; фолклорът го описва като могъщ юнак, които убива триглавата ламя, от която след отсичането на главите й потичат три реки с мляко, вино и пшеница.
Преди изгрев слънце на празника се берат лековити билки и треви, от тях се вият китки, които връзват на котлите за мляко, хвърлят в нощвите и върху печеното агне, закърмят с тях овцете и добитъка, запазват ги за лек през годината.
