ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО НА ПАПАТА И СКРИТИТЕ ХОДОВЕ НА ВАТИКАНА

0
2376

Ако иска папа Франциск да събере в общите молитви и литургия християните в България, трябва да дойде НЕ като държавен глава на Ватикана (единствената теократична монархия), но като един от тях – като равен с равни (включително и да участват и други некатолици в общо богослужение)… Защото иначе християните трябва да го приемат като техен владетел (а те себе си като негови поданици). Нали е викарий – наместник на Христос и притежател на тройната корона, обединяваща светската и духовната власт (независимо, че не я е носил, той не се е и отказал от нея)…

Разбира се, няма как свободните християнски общности да приемат друго Царство, освен това на Възкръсналия Христос, комуто се даде всяка власт на небето и на земята… И ако има Негово пратеничество, то трябва да представлява, свидетелства и явява точно това невидимо управление над всичко видимо (включително и над земните държавници), а не човешка имитация на Царството Божие, която в миналото е налагала властта си и чрез физическо насилие…

Отделните церемониални жестове могат да влияят популистски на първосигналната публика, но далеч не променят същността на представителството, което ще – не ще Франциск представлява. Освен ако официално не абдикира от престола и напусне чина си, за да се отдаде на благотворителна и просветителска дейност… Но показното умиване на нозе на затворници само демонстрира ритуално смирение и няма нищо общо с умиването на нозете на учениците от Христос, чрез което Той ги направи съпричастни със своето Божествено Естество (на всичкото отгоре бе извършено в тайно –не публично)… Нито пък Христос бе сиромахомил (старата дума за популист – народняк), защото иначе не би разрешил публично да се излее скъпоценно миро (през онези времена, струващо цяло състояние) върху нозете Му… Също така Исус не се е покланял никому, камо ли да целува обувките му както Франциск – обувките на африкански диктатори (изкушението да се поклони на земни управители Той победи още в пустинята). Ако някой счита такова угодничене на човеци и заради човеци като израз на смирение, нека напомня, че всеки пратеник трябва да пази честта и славата на Този, който го е пратил и да се смирява съответно на своето представителство

Христос на никого не угодничи, никого не кандардисва, нито умолява, защото говори на съвестта на човеците, а не преднамерено пред камери… Исус заповядва, управлява и владее невидими и видими, като дори на своите приятели казва:„ …вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам….” (Ев.на Св.Ап. Йоан гл.15/14….).

Освен за това, как се покланяха при нозете на Исус (като на Господ и Бог), Св.Писания разказват за такива случаи и спрямо Неговите апостоли по-късно (каквото преклонение разбира се те отклоняваха), заради Силата, която ги потвърждаваше като Божии пратеници, но… това е друга тема за друг път…

Постоянното натъртване за това, че Франциск съгражда „мостове”, има едно друго обяснение, не толкова известно – едни от титлите на папата – понтифекс – върховния жрец в езическия Рим, която титла буквално означава „строител на мостове”…

Въпросът е – мостове към какво и между кои?!

Защото единство между християните не се постига с политически договори между църковните институции (визирам срещите на папата с московския патриарх Кирил и със вселенския Вартоломей), но чрез и във Духа Божий.

Бъдещето на Християнската Нация, не е в църковните политики, а в суверенното невидимо действие на Христос. Днес дори в недрата на самия католицизъм съществуват почти автономни братства, движения, ордени, които имат своите различни особености, богословски мнения и визии за бъдещето. Но независимо от противоречията възникващи при такова многообразие, това не им пречи да бъда заедно част от Общото Наследство… Това е глобален, неизбежен и непреодолим процес (действал и през цялата църковна история), който води до фрагментация на християнството на различни „племена” на вярата, които обаче заедно представляват една нация… Преодоляването на само-достатъчността и себе-праведността на различните църкви и вероизповедания, възприемането едни другиго като различни братства с общ Произход, води до истинска съборност между равни под властта на Бога. Без юридическите претенции на човешки институции заменили властта на Духа и Неговите пратеници с църковна номенклатура…

Не възстановена „Свещена Римска империя”, не нова „Византия” на руския цезаро-папизъм, нито американско юдействащо християнство може да върне единството в Христос, а възраждането на християнските народи и църквите им, върнали се към корените на ранно-християнската Вяра, проповядвана от апостоли по техните земи…

Особено след все по засилващия се натиск отвън и отвътре, Ватиканът с всичките свои древни традиции в дипломацията, пропагандата, финансите и институтите на управление, губи постепенно, но трайно своя държавен суверенитет за сметка на големите световни финансови групировки и политически лобита. Това стана видно особено след скандалите и запорите на Банката на Ватикана и последвалото законодателство по времето на Бенедикт XVI, когато беше установен външен надзор и проверки на експерти от Съвета на Европа, във взаимодействие с международни организации за мониторинг осигуряващ прозрачност на паричните потоци… При Франциск бяха сключени споразумения с Европейския Съюз и САЩ за борба с икономическите престъпления, както и за сътрудничество с прокуратурата

Ватикана все повече се превръща в пета колона на новия световен ред, прокарван от десетилетия със задачата да създаде квазирелигия, която да абсорбира в себе си идеологиите и сведе вярата само до етичната й страна, но лишена от нейния Субект – Бог и Неговата Сила.

Колкото до конкретния случай (посещението на папата), нека не се заблуждаваме – няма нищо случайно в него, защото политическият икуменизъм има своите геополитически съображения и цели…

Не случайно във визитата се акцентира на връзката на братята Кирил и Методи с Рим, както на нунциатурата в България на папа Йоан 23-ти… И всичко това съчетано с посещение в Македония на следващия ден…
Въпреки, че официално Франциск отрича актуалността на сключването на унии с християни от източен (православен) обред, ситуацията с Македонската църква говори имено в тази посока… Освен членството в НАТО, на Република Северна Македония предстои покана и за такова в Европейския Съюз. Съществува трайна тенденция за излизане на страната от орбитата на руското влияние, което влияние се сещате, е свързано и с православието… Но за разлика от Украйнската Църква, на която Вселенския патриарх Вартоломей даде автокефалия, до такава няма как да се стигне при схизматичната (не призната от останалите православни църкви) Македонска Църква. Защото признаването на такава църква, узаконява автоматично македонския език и македонската идентичност, което за гръцките националисти доминиращи в Еладската църква (както и във Вселенската патриаршия) би било чисто предателство, което Вартоломей не може да си позволи…

Въпреки официалния призив да бъдат признати от църквата майка – Българската Патриаршия, македонските православни не се и надяват това да стане, защото е всеизвестно васалното положение на св. Синод спрямо Москва и нейната църковна геополитика… Но точно тук остава да видим как Провидението ще използва надлъгването между Великите Сили, за да изпълни Намерението Си според Предначертаното…

В този контекст визитата на папа Франциск е напълно политическа (зад кулисите), независимо какво според протокола на висшата дипломация ще се говори и представя пред гражданското общество…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here