ГЕРГЬОВДЕН – ПРАЗНИКЪТ НА БЪЛГАРСКАТА БОЙНА СЛАВА

Измокрен, гладен, уморен без отдих би се ден и нощ, простора цепи, разярен, със страшния си вик: "На нож!"

0
435

Денят на храбростта и празник на Българската армия е официален празник в Република България – професионален празник на военнослужещите и празник на Военния орден „За храброст“, който по традиция се отбелязва всяка година на Гергьовден – 6 май.

Още от зората на християнството Свети Великомъченик Георги Кападокийски се почита, не само като покровител на скотовъдството, но и на войската. Още от ХVII век образът на великомъченика се появява в редица европейски страни върху бойни знамена и военни отличия за проявена храброст. Първото българско знаме с изображение на светеца е принадлежало на българските доброволци, сражавали се на страната на руската армия през Кримската война и до днес то се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург, Русия.

Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския орден „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. Определена е датата 23 април – денят на свети Георги Победоносец, а от 1916 г., поради преминаване от Юлианския към Грегорианския календар, Българската православна църква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.

От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската

Особено впечатляващ е парадът, състоял се на 6 май 1937 г., когато при изключителна тържественост цар Борис III връчва новите бойни знамена на софийските полкове. Старите бойни знамена, обгорени и прокъсани от куршумите, обикалят в прощално шествие под звуците на марша „Шуми Марица“ на препълнения площад пред Двореца, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава. Новите знамена се освещават от Софийския митрополит Стефан, а след това царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей с изображение на вензела си. Той лично връчва бойното знаме на всеки командир на полк. Тържественият парад е предвождан от кавалери на ордена „За храброст“. На този и всички следващи паради се отдава специална почит на ветераните и инвалидите от войните, като царят лично се ръкува с тях.

Установената традиция на Гергьовденските паради е отменена от Отечественофронтовската власт на 2 май 1947 г. с постановление на Министерския съвет под председателството на Георги Димитров. Самият празник е обвързан със знаковите за новия режим дати. Първоначално за ден на Българската армия е определена датата 9 септември, а след 1953 г. – 23 септември, денят на обявяване на Септемврийското въстание от 1923 г., както и 9 май – денят на Победата на Българската народна войска и Въоръжените сили на СССР срещу хитлеристка Германия през 1945 г. във Втората световна война.

След 1990 г. Седмото Великото народно събрание определя за празник на войската датата 23 август – денят на решителните боеве при Шипка от 1877 г. Две години, 1991 и 1992, българските войски честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари отново е възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия. 

Днес празникът „Ден на храбростта и празник на Българската армия“ се чества символично и по-скоро като атракция, с подобие на парад и други церемонии, защото нямаме нито армия, нито храброст, нито нищо!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here