13 октомври 1307 година. Петък. Три седмици по-рано, на 22 септември, френският крал Филип IV Хубави разпраща из цяла Европа писма, с изричното нареждане да бъдат отворени точно на указаната дата. В писмата се нарежда да бъдат арестувани рицарите от ордена на Тамплиерите. Обвиняват ги в ерес, содомия, канибализъм и още множество престъпления, едно сред които е и култът към черната котка.
Орденът на рицарите Тамплиери се заражда през 1118 година в Йерусалим. Свещеният град е превзет от кърстоносците от Първият кръстоносен поход през 1099 г. Как точно осемте рицари-монаси стигат до идеята за създаването на воинското братство – не е изяснено.
Знае се, че избират за своя резиденция мястото, на което според преданията се е издигал Първият храм на Йерусалим, построен от цар Соломон. От там идва и името на ордена – Тамплиери, от “тамплие” , което на френски означава храм. Орденът с променлив успех води битки срещу сарацините и в началото си малко се различава от другите, подобни на него – Ордена на Гроба Господен, Ордена на св. Йоан (Малтийския орден),Тевтонския орден и др.
Когато “неверниците”прогонват кръстоносците от светите земи, тамплиерите се захващат основно с бизнес делата си. На практика техните командерии (“първичните организации” на ордена) създават в Европа първата разплащателна система, която позволява на пътуващите по несигурните друми на континента да не носят големи суми пари със себе си. Тамплиерите разчитат на развитата си стройна йерархична система из целия континент. Те започват да приемат пари от пътуващите от град А до град Б, срещу които издават разписка, с която пътникът по-късно може да си вземе парите от град Б, като просто посети тамощния “клон” на тамплиерския орден. И не само извършват услугата по “безналични разплащания”. Кредитират начинания и хора, на които си струва да дадеш пари назаем, срещу съответната лихва, разбира се. Вероятно страстта им към трупане на печалби се оказва пагубна за ордена.
Френският крал Филип IV Хубави се оказва сред най-големите длъжници на ордена. След като печели яростния двубой с папа Бонифаций VIII и на практика поставя под зависимост папската институция, решава с един удар да се избави както от дълга си, така и от кредиторите си. Цялата история е представяна пред обществото като заговор на един алчен крал срещу честните и благородни тамплиери. Но не оставайте с грешното впечатление, че Филип Хубави е абсолютно изчадие адово, както и братята тамплиери не са света вода ненапита.
Акцията е планирана тайно и изпълнена със завидна прецизност за онова време.
13 октомври 1307 година наистина се оказва “черен петък” за тамплиерския орден.
Тази дата ще остане в историята като денят на лошия късмет- петък 13.
През този и следващите няколко дни са арестувани хиляди рицари – според някои сведения над 10 000 членове на ордена. Подложени са на жестоки изтезания, за да признаят, че са еретици, покланящи се на демонични същества; че практикуват масово содомия и… какво ли още не. Висшите ръководители на ордена също са заловени, измъчвани и след като си признават греховете и прекарват в тъмница почти 7 години, в крайна сметка са изгорени на клада. С това реалната история на ордена на Тамплиерите приключва и започват легендите.
Един от митовете твърди, че основателите на ордена попадат на огромни съкровища под развалините на храма на Соломон (където се намира в началото тяхната “резиденция” в Светия град). Когато обаче кралските бирници на Филип Хубави се добират до хазната на ордена, не откриват нищо.
Тамплиерите са успели да изнесат всичките си съкровища, трупани през славните им години.
Според някои историци, 30-тина години преди френският крал да ги ликвидира, братята рицари изпадат в тежка криза и по времето, когато тамплиерите са арестувани, просто хазната им е наистина изпразнена.
Така стигаме до втората легенда, която условно може да се нарече “американската следа”. Сред многото съкровища, открити някога от основателите на ордена под Йерусалимския храм, се твърди, че тамплиерите попадат на карта, на която са изобразени Северна и Южна Америка. След разгрома на ордена въпросната карта като един библиографски куриоз в продължение на почти 200 години бива разнасяна из монашеските и кралски библиотеки по цяла Европа, докато в края на XV век не попада в ръцете на един хитрец на име Кристобал Колон.
Той после ще се прослави и ще остане в историята под името Христофор Колумб.
