През пролетта на 1945 година британските и американските части напредват все повече в настъплението си. Самата Германия се превръща в бойно поле, краят на Втората световна война е на една ръка разстояние.
Именно в този момент, когато вече всичко изглежда решено, на 19 март 1945 година Хитлер издава заповед, в която между другото се казва: „Заблуда е да се мисли, че неразрушените или временно парализирани съоръжения в транспорта, комуникациите, промишлеността и снабдяването биха могли отново да влязат в експлоатация при възвръщане на изгубените територии“. Диктаторът все още пази илюзията за възможен обрат във войната, пише „Ди Велт“ в статия по темата.
Логиката му е колкото елементарна, толкова и брутална: след като врагът така и така ще остави след себе си само „изгорена земя“, при това положение може и със собствени сили в страната да се унищожи всичко, което има някаква стратегическа стойност. Затова Хитлер нарежда: „Заповядвам да бъдат разрушени всички военни, комуникационни, промишлени и снабдителни съоръжения, както и инфраструктурата, която врагът би могъл по някакъв начин да използва сега или в обозримо бъдеще за продължаване на своята борба“.
Това де факто означава, че с приближаването на вражеските войски трябва да бъде разрушена цялата инфраструктура в Германия. Мостове, тунели, жп-линии, пътища, мини, фабрики – всичко това трябва да бъде взривено, тъй като би могло да послужи за военни цели. А за да се предпази от евентуален отпор, Хитлер нарежда: „Тази заповед трябва незабавно да бъде сведена до знанието на всички войскови командири. Невалидни са всички наредби, които влизат в противоречие с нея“.
Какво е целял Хитлер?
Според Алберт Шпеер – любимия архитект на Хитлер, който в качеството си на министър на въоръженията е един от най-могъщите хора в нацистка Германия, Хитлер бил казал приблизително следното: „Загубим ли войната, загубен е и народът“. Затова не било необходимо „да се пази онова, от което народът има нужда за примитивното си оцеляване“. Според свидетелствата на Шпеер, Хитлер бил казал и това: „Най-добре ще е сами да разрушим всички тези неща. Защото германският народ се оказа по-слабият – бъдещето принадлежи на по-силния източен народ“.
Ролята на Алберт Шпеер
Шпеер очевидно прави всичко възможно, за да откаже Хитлер от унищожителната акция – с това е запознат и министърът на пропагандата Гьобелс, който диктува на своя секретар следното: „Шпеер постоянно говори за това, че не иска да участва в нещо, което на практика ще пререже връзката на германския народ с живота“.
Хитлер с Алберт Шпеер
И още едно доказателство за ролята на Алберт Шпеер: на 16 април 1945, когато Хитлер още е жив, Шпеер записва на грамофонна плоча реч, с която фактически отказва да изпълни заповедта: „Има само една най-важна задача – да се избегне всичко, което би могло да отнеме на германския народ основата за живот“.
Поради всичко това може да се смята, че по отношение на Нероновия декрет Шпеер действително казва истината – Хитлер е искал да разруши Германия, а Шпеер в голяма степен е успял да му попречи.
Германия определено няма за какво да благодари на Алберт Шпеер. Но това, че Нероновият декрет не е приложен, изглежда действително е негова заслуга, обобщава „Ди Велт“.
