Тези дни пловдивските медии бяха залети от еднотипни пиар съобщения, че кметът на община „Родопи“ Павел Михайлов е подписал договор за сътрудничество с турската община Биледжик. Защо пиар съобщение? Ами защото всяка медия публикува едно и също, без да добави собствено мнение или критично отношение. Това показва, че отразяването на подобни „събития“ явно не е в интерес на обикновения читател, а на хора, които плащат за подобно внимание.
В същото време пиарите на кмета сипят хвалебствия за техния шеф, представяйки го като нещо повече от обикновен кмет – едва ли не „супермен“ на местното управление. Интересното е, че зад кулисите кметът често им напомня, че той е човекът, който подписва трудовите им договори, което създава впечатлението, че общината му е лична собственост.
Но дали това събитие носи реална полза за жителите на община „Родопи“? Отговорът е ясен: не. За обикновените хора това е поредната шумна PR акция, която няма да оправи разбитите улици, няма да осигури цялостна канализация, нито ще подобри трагичното състояние на обществения транспорт. Договорът за побратимяване, според пиар съобщенията, обещава „културен обмен“ и „икономически взаимоотношения“. Но какво точно означава това на практика за хората, които ежедневно се сблъскват с дупките по пътищата, препълнените кофи за боклук и липсата на основни удобства?
Кметът Михайлов заявява: „Днес поставяме началото на възможностите за културен обмен и икономически взаимоотношения“. Въпросът е какви точно възможности и икономически ползи очаква той от това „побратимяване“? За обикновения жител на община „Родопи“, тези фрази звучат като празнословие, лишено от реална съдържателност.
И тук идва основният проблем: докато кметът се фука със снимки от официалната церемония и неговите приближени сипят възхвали в социалните мрежи, жителите на общината все така тънат в проблеми. Улиците остават разбити, тревните площи – неподдържани, а канализацията — мит. В този контекст, бомбастичните изказвания на кмета за „дългосрочно сътрудничество и приятелство“ с турската община звучат по-скоро като начин за чешене на егото, отколкото като реални стъпки към подобряване на живота на хората.
Едно е сигурно: докато кметът Михайлов размахва побратимявания и фрази като „партньорство в областта на туризма и търговията“, жителите на община „Родопи“ остават с непроменените си проблеми. Докога ще се търпи това?
Госпожа Мелек Субашъ е като холивудска звезда в сравнение с лелките на симката, в ляво от кмета, който се хили тъпо, като селски идиот от неудобство, може би, че е довел тия дропли да ни излагат.
В редица произведения, на класиците на българската литература, се съобщава, че навремето във всяко село е имало по един селски идиот, който е стоял на мегдана и се е хилел на всеки, който мине покрай него. Само не разбирам защо този от Първенец си го избират втори път за кмет на общината?
Боже, Боже!!! Какво е това перхидролено недоразумение с червената рокля, какъв е този ужас за очите и сетивата?! Пу, пу, пу, да пази Господ!