Месеци наред вече ни се налага да живеем с коронавируса и всички негови ефекти. Освен, че продължава всеки ден да взима своите жертви, той повлия и на икономиката ни в световен мащаб. Постави на изпитание всяка една държава, всяка една институция и всеки един човек. Изпитание за издръжливост, устойчивост и предпазливост.
През последните месеци се разпространи и добрата новина, че заради натиснатата по принуда пауза на света, замърсяването с вредни емисии и отпадъци на околната среда значително е намаляло и това се е отразило благоприятно на животинския и растителния свят.
Една подробност всъщност назрява, но нейният ефект ще настъпи по- късно.
Това е производството на медицински маски и последващото им изхвърляне след кратка употреба.
Новините за замърсяването с маски някак се губят от медийния фокус. Всеки ден ние слушаме и гледаме за броя на жертвите, рестрикциите и мерките, които държавите взимат, за да съвземат икономиката си.
Но какво става с „отпадъците“ на COVID-19?
През март „изплува“ една новина с предупредително заглавие:
„Крайбрежието на Хонконг е осеяно с използвани медицински маски
Публикацията е от 13.03.2020г.
Какво можем да кажем към днешна дата в такъв случай?
Репортаж на медията Bloomberg е установил, че коронавирусът води до нарастване на пакетирането на храни и продукти в найлонови опаковки, което за жалост води до стъпка назад от добрата новина, че вредните емисии са намалели.
За да се защитим, вирусът ни застави да използваме маски, шлемове и ръкавици- всички те от бавно разградим материал. Ето тук идва и полипропиленът.
Повечето пластмасови продукти се разграждат 400 години
Това означава, че пластмасовата чашка за кафето, което изпихте тази сутрин, ще изчезне чак към 2412 година.
Основната суровина, от която се произвежда пластмасата е нефт. За да се произведе, пластмаса за еднократна употреба, като тарелки, прибори и други, се използват допълнителни вещества, като полипропилен, поливинилхлорид и полиетилентерефталат.
Този проблем дава почва на идеи, за които може да отнеме време, но те със сигурност ще доведат до спад на тези COVID-отпадъци.
Една от тези идеи е производството на маски от влакно на абака.
За да хвърлим малко светлина ще Ви кажем, че най-използваната днес хартия за направата на чаени торбички се произвежда предимно от жилки на абака.
Абака или манилски коноп е вид растение от семейство Бананови, произхождащо от Филипините. Този вид банани не става за ядене, понеже плодовете са малки и съдържат твърди като камък семки. Жилките на листата им обаче са много здрави и устойчиви на късане дори когато са мокри. Това е една от причините по-голямата част от тях да се преработва за производството на специални целулозни изделия като например чаени пликчета, цигарена хартия, обвивки за колбаси или хартия за направата на банкноти (Япония).
Известно е и че Мерцедес също използват продукти от абака.
Вече компании от Китай, Индия и Виетнам, които произвеждат маски, са започнали да използват абака, с цел намаляване на вредния и бавноразградим отпадък.
Кенеди Кастел, началник на Агенцията на филипинското влакно, казва „Ако всички купуваме маски от синтетично влакно, те ще се трупат по сметищата и в природата, тъй като им отнема твърде много време да се разградят . За разлика от тях, маските от влакно на абака се разграждат само за два месеца.“
Филипинският департамент по наука и технология, както и проучване на Центъра по заразни болести в САЩ са установили, че маските от абака имат пори, които успяват да уловят бактериите, които предизвикват инфекции. Също така тези еко- маски са с по- добра водоустойчивост от тези с полипропилен.