Една малко по-продължителна суша е достатъчна да постави област Кърджали в състояние на „воден стрес“. Това е районът, в който има най-голяма разлика между използваната вода и наличните възобновяеми източници. Потреблението в домакинствата, предприятията, за напояване и отглеждане на животни, както и за други цели е тук толкова несъответно на водните ресурси и запаси на повърхността и на подпочвените води, че населението и бизнесът са с най-застрашени в България, пише Дневник.бг.
Това сочи световен Атлас на водния риск, представен от американската организация Световния ресурсен институт (World Resources Institute или WRI).
В него по скала от 0 до 5 (от най-малка до най-голяма опасност) единици Кърджали е с 4.78, като в аграрния сектор показателят е 4.74, в промишлеността е 4.78, а при потреблението за домакинствата е 4.94 – почти на горния предел на категорията „изключително висок риск“.
България заема 60-о място в класацията и по общ показател изглежда точно по средата на скалата – 2.53 пункта с много малки отклонения около него за трите категории: земеделие (2.49), домакинства (2.56) и промишленост (2.54).
Но освен област Кърджали с нейните около 150 000 жители има още 10 области в категорията с най-висок „воден риск“, включително София град, София област и Пловдив. Столицата с над 1.3 млн. души население е трета (след Стара Загора) с 4.52 пункта при максимален индекс на риска 5 единици. Това означава, че според моделите на създателите на атласа София потребява водните си ресурси по начин, който застрашава града с „воден банкрут“.
Данните за цял свят обхващат 189 държави и съдържа още две категории – за застрашеност от суша и от наводнения в крайречните зони. Атласът е изработен в сътрудничество с университети и изследователски институти от Холандия и Швейцария. Използвани са данни от 60-те години на ХХ век до 2014 г.
Решенията са десетки, но от WRI дават 3 основни насоки:
- Увеличаване на ефективността в земеделието и животновъдството. Това е сектор, който ще се нуждае от всяка капка вода и фермерите отсега могат да се начосат към семена, изискващи по-малко влага. Напоителните системи могат да станат по-прецизни, а не да се заливат цели ниви и полета. Финансистите могат да предложат средства за инвестиране във „водна производителност“. Своята роля имат и потребителите – ако намалят пилеенето на храни, за производството на които отиват 25% от водите в аграрния сектор.
- Инвестиране в зелена инфраструктура. Става дума за намаляване на водния стрес, който може да варира драстично през годишните сезони. За това е нужно подобряване на канализацията и пречиствателни станции, но и защита на т.нар. влажни зони и устойчиви водосборни райони.
- Третиране, повторна употреба, рециклиране. Трябва да спрем да възприемаме отпадните води като боклук, казват от института. Защото при преработка тя се превръща в нов водоизточник. Има начини да се намалят разходите в този процес и примери за това се срещат от САЩ до Китай.