„Дневник“ се обърна към философи, политолози и социолози да оценят политическата 2019 г. и да направят прогнози за 2020 г. Днес пред читателите са отговорите на социолога Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“.
– „Демокрация днес“, „Промяна сега“, „Свобода на словото“, „Законите за всички“ – какво ви говорят тези лозунги?
– Имаше такива лозунги в началото на промените. Имам чувството, че в днешния свят стават все по-дефицитни. Или просто сега проглеждаме.
– С какво ще запомните тази година?
– През 2019 г. не се случи почти нищо самостоятелно, случваха се най-вече продължения на дълги процеси от предходните години. По света тревогата остана норма. У нас продължиха тенденции в икономиката и политиката. Например 2019 г. затвърди един от най-добрите в икономически план периоди за страната. Много процеси плавно достигнаха да нов етап. Президентът постепенно достигна до период на нова увереност и амбиция. Вижда се по това, че отвори дебат за конституцията. Премиерът също е в нов етап – нова увереност след победите в избори, успешното елиминиране на Цветанов и добрата среща с Тръмп. БСП също плавно достигна ново ниво – удари тавана и ще трябва да мисли нещо ново, ако иска да е фактор. ОП („Обединени патриоти“) бавно стана предимно ВМРО. Плавно ДПС вече съвсем се демаскира като част от управлението. И т.н.
– Какво показаха изборите за европейски парламент и за местна власт?
– Търсене на нови хора, послания и политики. Макар че постоянното търсене за „новото“ у нас не е нищо ново. И още нещо важно: заради известната икономическа стабилизация хората у нас неусетно са минали в нов етап – пак искаме промяна, но вече по-разумна, а не алармистка. Гласуваме за протест, но и за план, за разум.
– Как оценявате изпълнителната власт?
– Данните на „Галъп интернешенъл“ от ежемесечни национално представителни изследвания „лице в лице“ вече тридесет години показват, че в последното десетилетие работата на изпълнителната власт се приема малко по-спокойно и благоприятно в сравнение с предходното десетилетие. То на свой ред е по-спокойно от предходното. Това успокояване обаче идва твърде бавно.
– А външната политика?
– Нека видим идната година. Там ще се разбере дали Борисов ще започне или завърши нещо конкретно.
– Сигнал за какво беше изборът на главен прокурор и на шеф на антикорупционната комисия?
– Тепърва ще разберем. Трябва да се видят действията на Иван Гешев като главен прокурор и на Сотир Цацаров в КПКОНПИ.
– Кое събитие или явление ще има най-важни последици?
– Може би срещата на Борисов с Тръмп. По всичко личи, че двамата нещо са се разбрали или поне Борисов е предизвикал интерес. И ще се опита да придвижи енергийни проекти например. Затова казвам, че на тема външна политика ще си говорим, живот и здраве, догодина. Изборът на нов главен прокурор също беше важен.
– Кой беше скандалът на годината?
– Скандалът с имотите.
– Каква беше 2019 г. за Бойко Борисов? Промени ли се той? Как?
– Успешна. Има няколко сериозни победи – два пъти би в изборите (може би не по най-чистия начин, но би); показа, че може и без Цветанов; май успя да постигне нещо в срещата с Тръмп. Затова и накрая на годината Борисов бе толкова нападателен – по-уверен е.
– Каква беше годината за президента Радев? Показа ли нещо ново и различно?
– Показа нова амбиция и самочувствие. Започването на конституционен дебат показва, че вече повече плува в свои води в политиката. Разбира се, трябва да се внимава – защото конституционните промени са хлъзгави теми. Сериозният успех тук е, че поддържа високи нива на доверие – именно обществената легитимност е най-важният ресурс на един президент.
– Коя беше личността в политиката, която бихте отличили, и защо?
– Личността на новия, непартийния, по-усмихнатия, по-младия кандидат и политик. Бонев, Манолова, кметът на Русе Милков, кметът на Перник Владимиров, кметът на Добрич Йорданов, на Стара Загора, на Враца… Има търсене за освежаване, за млади лица и професионалисти. Пак казвам, разумно освежаване, а не революция.
