В древността свастиката (кръст с пречупени на 90 градуса краища) е била почитан знак за плодородие, благосъстояние и дори израз на божественото. През 20-те години на миналия век обаче Хитлер я избира като символ на своето националистическо движение и тя се превръща в синоним на омраза, ужас, терор и милиони погубени човешки животи.
Съвременното значение на свастиката е в пълна противоположност на това от древността. Знакът за късмет и надежда бива завзет от Хитлер и неговите последователи, и се превръща за хората в символ на смъртта и националистическите идеи и действия на Третия райх.
Връщаме се мислено назад във времето. Годината е 1968-а. Богатият германски търговец и археолог Хайнрих Шлиман предприема съдбоносно пътуване. С книгата на Омир „Илиада“ в ръка той тръгва да търси останките на митичния град Троя. Минават две години в неуспешни опити и германският изследовател е на път да се откаже.
Статуи на Буда в Тайван
Вместо това обаче той се насочва и организира разкопките си в мистериозната могила Хисарлик на брега на Егейско море на територията на Турция. Късметът му се усмихва. Самоукият археолог открива пластове и артефакти, принадлежащи на раси, живели преди хиляди години по тези места.
Изровени са множество бижута и други предмети от бронз, сребро и злато. Откривателят е убеден, че е открил останките на митичната Троя, въпреки че по-късни разкопки отхвърлят неговото твърдение.
Навярно се чудите защо ви разказваме това. Отговорът е, че сред артефактите Шлиман се натъква на около 1800 изображения на символ, наподобяващ кръст със свити рамена. Новината за откритието му бързо се разпростира надлъж и нашир. Тайнственият символ, натоварен само с положителни значения, започва да се използва повсеместно и може да бъде открит на всевъзможни места и върху всякакви предмети от бита на територията на Европа, а по-късно и целия свят. Знакът се появява и в различни части от архитектурата, както и върху множество бижута (обици, гривни, медальони) и значки. Дори спортни отбори от хокей на лед до баскетбол си избират псевдонима „Свастиките“.
Според историците най-старата изобразена свастика датира отпреди 15 000 години. Намерена е на повърхността на бивни, открити в Украйна през 1908 г. Предполага се, че тя е използвана като символ на плодородието, благосъстоянието, късмета и надеждата.
„
Решетка на църква в Етиопия
На територията на Източна Европа свастиката също се появява като символ на Винчанската култура, живяла по времето на неолита – преди около 7000 години. През бронзовата епоха свастиката става широко разпространен символ, олицетворяващ Слънцето и неговия вечен ход за илирите (индоевропейски племена, населявали западните части на Балканския полуостров през Античността). Появява се още на месопотамските монети; върху вази и дрехи в Гърция; формира мозаечни мотиви в Рим, стои като стилизиран кръст в келтски реликви, артефакти със свастика са намерени и на територията на Великобритания.
Интересен факт е, че свастиката често се вплита освен в предмети от бита и сгради, и в религиозната европейска иконография. В ранно християнското изкуство този символ изобразява победата на Христос над смъртта. Днес символът може да се види върху оцелелите средновековни икони, църковни украси, гербове и върху текстилни фрагменти от 12-ти век. Тя става и запазена марка, показваща силата и властта на скандинавския бог Тор.
Както споменахме, Европа не е единственият дом на свастиката. Интересно е, че кръстът с пречупени краища се появява като мотив и на територията на Африка, в културата на маите и ацтеките в Южна и Централна Америка, сред множество индиански и други племена в Северна Америка и най-вече в Индия и цяла Азия. Всъщност свастиката е свещен символ за последователите на индуизма, будизма и джайнизма.
Изследователят на древността Емил-Луис Бърнуф изказва твърдение, че е открил връзка между свастиката и загадъчен древен „висш“ или още „господарски“ народ – този на арийците.
В манастирското училище в абатството Ламбах в Австрия, което младият Адолф Хитлер посещава, е имало издълбани свастики върху камъка и дограмата.
Колоездач в Бали
Този символ се запечатва в съзнанието на бъдещия немски фюрер. Той е вдъхновен от идеята за „чистата“ раса на арийците. Те, според теорията на Бърнуф, са предци на германците, разпрострели властта си до далечни точки из Европа и света. Хитлер вярва безусловно в твърденията на Бърнуф, а фикс идея му става да освободи страната си и света от „другите“, „различните“, „нечистите“ и да върне могъществото и чистотата на арийската „висша“ раса. Това били хора с бяла кожа и се считали за „връх на човешката еволюция“. Така Адолф Хитлер създава националистическата партия, на която става лидер, а свастиката или хакенкройц (кръст с кука) става неин запазен знак през 1920 г. Хитлер лично проектира нацисткото знаме като го оцветява в червено, бяло и черно. И пише в автобиографичния си манифест „Моята борба”
„В червено виждаме социалната идея на движението, в бяло – националистическата идея, в свастиката – мисията на борбата за победата на арийския човек“.
Знамето на националистите става национален флаг на Германия на 15 септември 1935 г. В същия ден са приети два расови закона, които забраняват браковете между германци и евреи, и декларират, че само тези с германска кръв могат да бъдат граждани на Райха.
Хитлер е добре запознат с положителното значение на свастиката и вярва, че този символ ще донесе успех на неговите, по думите му, „свещена идея и мисия”.
