До началото на 17 век виното се възприема като единствената здравословна и донякъде трайна напитка. Водата от градските водопроводи не е безопасна, а бирата без хмел се разваля бързо. Други флуидни алтернативи липсват.
Европейците консумират вино в много по-големи количества от съвременниците ни и като следствие, предците ни са се намирали в състояние на почти постоянно опиянение. Едно от малкото живописни изказвания от това време е на Шекспир: “Едно прекрасно проникващо вино, което парфюмира кръвта”. Виното от тази епоха се възприема само като средство с чудотворни лечебни сили.
През 19 век основните клиенти на френските производители на вино са англичаните.
Английската единица за измерване обем на течност е „имперски галон“, равняващ се на 4,554609 литра.
За да се опростят сметките при преобразуването на мерните единици французите транспортирали виното от Бордо в 225 литрови бъчви или точно 50 галона, съответстващи на 300 бутилки от 750 мл. (75 сантилитра)
За да им е по-лесно, те приели, че 50 галона = 300 бутилки.
И така, един галон съответства на 6 бутилки.
Всъщност това е причината дори и днес кашоните с вино често да бъдат по 6 бутилки.
