Ситовският надпис е неразчетен надпис в Родопите от рунообразни знаци на неизвестна писменост.
Намира се на 50 метра над пътя за Ситово, община Родопи, след разклона за село Лилково в България.
Някои учени го отнасят към писмените знаци от петото хилядолетие пр. Хр., открити в село Градешница (Северозападна България), а други предполагат, че надписът е издълбан едва през Средновековието.
Надписът е известен на местните жители, но е открит за научните среди през 1928 г.
Надписът е издълбан върху загладена част от скала с форма на хоризонтално разположена лента с дължина приблизително 3,4 метра и ширина 23–30 см.
Скалният масив, на който е издълбан надписът, се крепи на пет камъка. Върху един от тях е разпознат образ на Богинята майка от епохата на неолита, а друг един от камъните е оприличен на пясъчен часовник. Надписът е издълбан на място в скалата, където няма ерозия и затова се е запазил до наши дни.
През 1939 г. Александър Пеев показва надписа на унгарския археолог Геза Фехер, но едва през 1950 г. Златка Ракова-Морфова сваля отпечатък от надписа. През 1967 г. надписът е изследван от експедиция на Великотърновския университет, а по-късно – от академик Иван Гошев, езиковеда проф. Иван Гълъбов и др., но така и не е разчетен, тъй като използва неизвестна писменост.
Изложени са няколко основни хипотези за авторството на надписа – тракийска, келтска, готска, сармато-аланска и славянска. Според тракийските хипотези надписът използва или собствени рунически знаци на траките, или азбуката на бесите, създадена от епископ Никита Ремесиански. Готската хипотеза подобно на повечето други предположения свързва надписа с руните, а не с готската азбука, създадена в тези земи от епископ Вулфила.
Сарматоалански прочит предлагат Илко Стоев (2002) и Живко Войников (2011). Проф. Титов предлага разчитане на надписа като славянски текст, но това не е възприето от други учени.
Лаиците Ренета Джунова и Мила Салахи посвещават последните години в проучване на световните писмени знаци. Макар да не са учени, те имат дълбоки познания в няколко ключови области, владеят редки езици и имат достъп до древни артефакти. Посвещават живота си на разгадаване тайната на древното писмо, което според тях е с тракийски произход, си смятат, че гласи „Богът видя къде великия Елис, Елис, който пося вашето дърво, Елис жреца ваш на слънцето, де живее във великия стар дом и пи от извора на просветените и направи дома на извора, домът, който имаха ситите“.
Но липсата на научни доказателство оставя хората с не особено доверие в този прочит.
