Учени от Калифорнийския университет в Сан Диего постигнаха значим пробив в роботизираната хирургия. За първи път в света хуманоидни роботи участваха в две операции върху живи прасета – постижение, което според специалистите може да промени бъдещето на медицината. Резултатите от проекта са публикувани в престижното научно списание Nature.
При първата операция хуманоиден робот извършва основната част от процедурата по отстраняване на жлъчния мехур, докато хирург му асистира. При втората интервенция два робота работят съвместно като хирургически екип под дистанционния контрол на лекари.
Разработката е дело на инженери и хирурзи от Калифорнийския университет в Сан Диего, които виждат в технологията възможност за разширяване на достъпа до хирургична помощ в райони с недостиг на медицински специалисти.
„Можете да си представите това устройство на кораб, в отдалечено село или в малка операционна извън големите градове. Това отваря много възможности за по-добър достъп до медицинска помощ“, коментира пред ABC News д-р Шанлей Лиу, колоректален хирург и участник в проекта.
Проф. Майкъл Йип допълва, че екипът вече е доказал, че хуманоидните роботи могат да бъдат използвани в реална операционна среда и в бъдеще биха могли да подпомагат извършването на животоспасяващи процедури.
Компактен робот с големи възможности
Разработеният робот носи името Сърджи (Surgi). При дистанционно управление той демонстрира прецизност, сравнима с тази на утвърдените хирургически системи, като същевременно е по-компактен, заема по-малко място и според създателите му струва по-малко от стандартната лапароскопска апаратура.
Макар технологията все още да се нуждае от допълнителни настройки и усъвършенстване, учените подчертават, че подобни корекции са характерни и за вече използваните роботизирани хирургически системи.
Роботите няма да заменят хирурзите
Разработчиците уточняват, че целта не е роботите да заменят лекарите, а да бъдат техни помощници в операционната. Те могат да подават инструменти, да почистват оперативното поле и да подпомагат медицинските екипи при сложни интервенции.
Според специалистите подобни технологии могат да бъдат особено ценни на фона на световния недостиг на медицински кадри.
Възможно приложение и в Космоса
Според изданието IFLScience компактните хуманоидни роботи могат да намерят приложение и извън Земята. Те тежат около 27 килограма, не се нуждаят от храна, вода или въздух и заемат минимално пространство, което ги прави потенциални хирургически помощници при дългосрочни космически мисии или на борда на Международната космическа станция.
Макар технологията да е в начален етап на развитие, успешните операции върху живи животни се определят като важна стъпка към бъдеще, в което роботите ще бъдат неизменна част от съвременната медицина.
