Съществува една група политическите лидери със семпли качества, които за сметка на това се фокусират върху външните ефекти и публичните изяви, често демонстрирайки силно изразен нарцисизъм. Тези индивиди имат прекомерно чувство за собствената си важност и изпитват непрекъсната нужда от внимание и одобрение.
Търсейки публичност, те организират събития, които привличат вниманието към тях самите, като използват умело символика и емоционални жестове, за да манипулират общественото мнение. Традиционните български носии и национални символи, които използват, създават усещане за гордост и патриотизъм, но дори и това не може да прикрие липсата реално решение на проблемите.
Популизмът е друга характерна черта на този тип политици.
Те възприемат лесно разбираеми и повърхностни подходи, които резонират с широката общественост. Организират грандиозни събития, които изглеждат впечатляващи, но са изпразнени от съдържание и практическа стойност.
Тези политици създават зрелищни събития, като паради, шествия, фолклорни фестивали и други събития, които привличат медиен интерес. Използването на народни носии и развяването на знамена създават илюзията за национално единство и културна идентичност, но това не решава нито един конкретен проблем.
Една от най-забележимите им стратегии е осигуряването на приоритетно присъствие на фотографи и медии, за да документират събитията и да създадат положителен имидж. Те разчитат на визуалните медии, за да разпространят посланията си и да достигнат до по-широка аудитория, като по този начин заблуждават максимален брой хора.
Прекаленото акцентиране върху минималните им успехи и представянето им като значими достижения е типично за подхода на тези политици. Те често обвиняват предшествениците или външни фактори за текущите проблеми, отклонявайки вниманието от собствените си недостатъци.
Влиянието на тези политици върху местните общности се изразява в повърхностната ангажираност, която оставя впечатлението, че нещо значимо се случва, но реалните проблеми остават нерешени. Жителите на дадено населено място не виждат реално подобрение в качеството на живот, въпреки шумните събития и публичните изяви, защото кофите с отпадъци са си все така препълнени, режимът на вода през най-топлите летни дни е отчайващ, а дупките по улиците са си все там.
Всичко това рано или късно се връща като бумеранг върху главите на демагозите.
Прекомерното представяне пред обществото на фалшиви събития и недомислици води до разочарование и недоверие сред избирателите.
С времето хората започват да осъзнават, че събитията са само спектакли без реално съдържание, което води до ерозия на доверието в политическите лидери и институциите като цяло.
Поддържането на властта чрез популизъм или демагогия е предварително изгубена кауза.
Въпреки че политиците могат да задържат властта чрез харизматични и популистки подходи, неуспехите в управлението и липсата на реални резултати неизбежно водят до ерозия на общественото доверие. В дългосрочен план техният подход неизменно води до разочарование и недоверие сред избирателите.
Тези политици използват външни ефекти и зрелищни събития, за да създадат илюзията за активно и ефективно управление, докато пренебрегват реалните нужди и проблеми на общността. Те разчитат на своите харизматични способности и манипулативни тактики, за да поддържат подкрепата на част от населението, но в крайна сметка това води до дълбоко разочарование и недоверие сред избирателите.
Смешници! Жалки смешници! Всички села в общината посред лято са заринати с боклуци, а тия смешници тръгнали шествия да правят, да откриват паметници, шадравани и всякакъв род простотии, на които са способни жалките им мозъчета.
Пак фишеци, пак фойерверки, пак цялата пара в свирката! Павел и Десислава Мехайлови са голямото разочарование откакто управляват тази красива община. Управлява Павел, ама става ккавото каже Деса Марковската. Преди дни уж е в болнични, а Михайлов пак беше в Марково със служебния си автомобил при Деса. А народа си спи сладко, сладко, докато тия двамата правят каквото си искат.
Ако не беше тъжно, щеше да е смешно, макар че мен постоянно ме напушва смях, кото ги гледам тия палячовци облечени в народни носии.
Тя пък тая кметица на Марково поне да приличаше на нещо. Има вид на излязла от употреба фльорца, на мен точно така ми изглежда 🙂 😀
От Михайлов и Маринов вторият е по-умен и по-правилно си играе картите. Помнете ми думата, че следващият кмет на Родопи ще се казва Владимир Маринов. А на Михайлов марковската кметица ще му изяде главата, ако продължава да слуша тъпите й съвети, но той така или иначе вече е пътник, особено ако го награби и прокуратурата.
Сега не се разбра ще го арестуват ли кметчето, че да не излезе фишека с тоя ахилес напразен? Боко Тиквата преди да го арестуват скъса менискус, а нашия ахилесът му бил слабото място. Че и едно ходене до Италия пропусна завалийката заради тоя нефелен ахилес :)))))
Баш управленеца на общината и главният му консилиери са царе на политиката тип „думба-лумба“, демек много шум за нищо! Защото колкото и да се пери със смехотворния си девиз „Работим здраво“ не е свършил нищо, освен да асфалтира улица в Първенец, на която баща му има два (2) имота.