В продължение на години жителите на село Белащица търпеливо чакат обещаното решение на един на пръв поглед елементарен, но всъщност жизненоважен проблем – липсата на нормална автобусна спирка към Пловдив. Проблем, който не би трябвало да бъде повод за възмущение през 2025 година, но ето че реалността в селото разказва съвсем друга история.
Преди три години кметът категорично обеща, че след ремонта на улицата старата спирка ще бъде възстановена – този път с нов навес, удобства и места за сядане. Обеща, че хората няма да чакат вече на открито, под палещото слънце или пронизващия вятър. Обеща… но, както често се случва, „обещаното“ се оказа далеч по-лесно от „даденото“.
Днес жителите продължават да чакат автобусите за Пловдив буквално на тротоара – без навес, без пейка, без каквато и да е защита от времето. На снимките, които обикалят социалните мрежи, ясно се вижда жена, седнала върху циментовия кош, защото това е единственото „удобство“, което общината е оставила на хората. Тази гледка не е просто неудобство – тя е символ на бездействие, на подценяване на гражданите и на неспазени обещания.
Местните жители с право се възмущават. Когато някой управлява, той трябва не само да говори, но и да действа. А в случая действия няма – само тишина и все същата празна спирка, която отдавна трябваше да бъде подменена.
А тук отношението е очевидно: „Ще чакаме… както винаги.“
