На 9 август 1965 г. Сингапур става независима държава. Премиерът Ли Куан Ю обявява новината със сълзи в очите. Това не е независимостта, която е искал – Сингапур е изключен от Малайзия след политически и етнически конфликти.
Пред новата държава стоят огромни проблеми – бедност, безработица, недостиг на жилища, ограничени природни ресурси и зависимост от Малайзия за водоснабдяването.
Но Ли Куан Ю избира друг път.
Една от основите на модела му е безкомпромисната борба с корупцията. Често се разказва, че той казал: „Вкарайте в затвора трима от своите приятели.“ Макар тази конкретна реплика да не е надеждно потвърдена, политиката зад нея е реална – корупцията трябва да се наказва независимо от поста, а държавните служители получават високи възнаграждения.
Следва мащабна жилищна програма. Държавата изгражда стотици хиляди жилища, които гражданите могат да придобиват при достъпни условия. Въвеждат се и политики за смесено заселване на различните етнически общности.
Сингапур решава и проблема с водата чрез технологии – изгражда система от местни водосбори, вносна вода, обезсоляване и NEWater, пречистена отпадъчна вода.
Английският става основен език в администрацията и образованието, като едновременно с това се запазва изучаването на майчините езици. Така малката държава се отваря към световната икономика.
Но сингапурският модел има и цена.
Страната е известна със строгите си закони и тежките санкции за определени нарушения. Политическата система също е обект на критики за ограниченията върху опозицията и медиите.
Именно това прави историята на Сингапур толкова противоречива.
За едни той е пример за това как дисциплина, дългосрочно планиране и силни институции могат да преобразят една държава.
За други – пример за общество, в което държавата има твърде голям контрол върху живота на гражданите.
От беден остров без значими природни ресурси Сингапур се превръща в един от водещите финансови и икономически центрове на Азия.
Историята му не е приказка за чудо.
Тя е история за решения, дисциплина, дългосрочно планиране и спорната граница между реда и свободата.
И може би именно това е най-интересният въпрос, който Сингапур оставя след себе си:
Колко ред е готово да приеме едно общество в името на сигурността и просперитета?
