Ако напоследък сте имали усещането, че светът се е обърнал с главата надолу, вероятно сте попаднали на „ексклузивен“ репортаж, в който се твърди, че пловдивското село Марково се е превърнало в новото Рио де Жанейро. Или, както го нарече един ентусиазиран репортер, „Рио де Марково“. Да, правилно прочетохте. Няма грешка в географията, но има известна неточност в реалността.
Според тази публикация, в Марково се е провел „най-зрелищният карнавал в Пловдивско“. Което, ако не друго, е добра новина за Бразилия – най-накрая се появява конкуренция от Родопското подножие. Не е ясно дали в Рио вече разучават бавна ръченица или право хоро, но от наша страна сме готови да предложим уроци. Срещу едно кебапче и чаша вино от Първенец.
Сравняването на Рио и Марково е като да кажеш, че местното читалище е по-внушително от операта в Сидни. Или че фон дьо тенът в Родопите е по-бляскав от залеза над Карибите. Това, което в Рио представлява феерия от цветове, ритми и разголена радост, в Марково се материализира като саксии на главите и костюми, напомнящи неуспешна нощна сесия по шиене – без очила, но с много ентусиазъм.
Разбира се, трябва да бъдем справедливи – в Марково вместо пера има изкуствени цветя, като заместител на перата. Само че, докато в Рио те са еротичен символ и част от прецизна сценография, в Марково приличат повече на саксия – маскараден реквизит, лишен от въображение. А лицата под тях? Фон дьо тенът е в такива количества, че човек би могъл да остърже част от него и да боядиса селския площад. Не искаме градивната ни критика да звучи грубо и нетактично, но ако някои персонажи са търсили прилика с рибновска булка, уцелили са на сто процента.
Все пак, в този стремеж има и нещо красиво – една искрена нужда на селото да бъде забелязано, оценено, дори обожествявано. И ако пътят към това минава през създаването на „най-зрелищния карнавал в Пловдивско“, нека бъде така. Но нека и не забравяме: Рио не се постига само с пера. Трябват още самба, темпо и поне едно палмово дърво.
На маскарадния карнавал в Марково, кметицата се появи в народна носия – решение, което предизвика бурни реакции сред местните жители. За мнозина народната носия е символ на националната идентичност и културното наследство. И макар някои да възприемат подобен жест като израз на връзка с традициите, за други това изглежда по-скоро като проява на неразбиране – или, в най-добрия случай, на лошо чувство за уместност.
За нас да се появиш в народна носия на маскараден карнавал не е просто въпрос на стил. Това говори за дълбоко неразбиране на контекста – проява на нарцистична самоувереност, съчетана с пренебрежение към смисъла на събитието и традицията, която би трябвало да се пази, а не произволно да се вмества.
Комичното идва и от контраста. Докато автомобилите зигзагообразно лавират между дупките като скиори, майките с детски колички се чудят как да преминат през джунглата от храсти, обхванали тротоарите. Кофите за смет преливат от неизвозени отпадъци, водата – когато я има – тече с налягане, по-слабо и от логиката в някои общински решения. А в същото време се гордеем с „най-зрелищния карнавал в Пловдивско“?
В заключение ще перифразираме една народна поговорка, особено подходяща за случая: „Не казвай Рио, преди да си излязъл от Марково.“
Това обяснява всичко.
Фалшивият патриотизъм е като евтин фон дьо тен – замазва грозната истина, но не я променя. Докато в Марково се задават проблеми с водата, през наближаващото лято, кметицата си прави фотосесия в скъпа народна носия. Само че, да сложиш народна носия на маскарад е като да закърпиш пътя с фототапет – изглежда добре на снимка, но не върши никаква работа!
Какъв дрескод, какви 5 лева бе хора? Михайлов прилича на цигански сводник с тоя аутфит! Както казва един от персонажите на Иван Вазов в „Под игото“: “ – Гочо, що си се разкопчал като ахиевски читак?“, та и Павел така – разкопчан като ахиевски читак. Така и не се научи за толокова годи как да се облича подходящо. Няма собствен стил и затова визията му е ту на търговец на добитък, ту на пиян продавач на затраховки, ту на автоджамбазин, но никога на достолепен и достоен кмет на община. Има едно правило в живота, което гласи „Като не знаеш какво да правиш, гледай какво правят успешните хора.“!
Тия хора така и не разбраха, че патриотизмът не е дреха, която обличаш за снимки. Той е избор – всеки ден, за всяко решение и носията никак, ама никак не прикрива празнотата на действията, колкото и да се перят някои хора каква „огромна работа“ били свършили.
Народната носия не е карнавален костюм. Когато я носиш без разбиране и уважение, тя не те приближава до народа, а те отдалечава от смисъла!
Точно така! Когато традицията стане фон за личен PR, губим истината за себе си. Носията не е реквизит. Тя е памет. Не я превръщайте в декор, защото хората не са глупави и не се хващат на подобни ялови номерца.
Кофти е когато моралният дебилитет се опитва да се превърне в обществена норма. Обществото е толкова дълбоко увредено, че подобни нелепици не му правят впечатление. Само човек в много напреднара фаза на делюзия за собствената си важност, придружена с нисък коефицент на интелигентност и мания за величие може да се опитва, по подобен елементарен начин, да печели общесвено одобрение.
Абе, какъв е тоя персонаж от тази гротеска, който е с бял анцунг, бели маратонки, а от кърста нагоре с елементи на народна носия??
Този персонаж е един местен тарикат, за когото се говори, че е новият човек в сърцето на рибновската булка. Дали това, което се говори е вярно не знам, но знам, че огън без дим няма, както казва нашият мъдър народ.
Статията е убийствен анализ на фактическото положение в Марково. Там, за съжаление, се избра за кмет една изключително себелюбива и нарцистична особа, която се изявява като Лиу XIV, а не като кмет на едно село. Тази особа обаче, заслепена от собственото си „величие“, не е наясно с много неща.
Това с рибновската булка е 100% в десятката. Изключително точно попадение. И не се притеснявайте от плюнкаджиите във Фейсбук! Някои от тях сега ще се хвърлят на амбразурата да пазят тази особа /със саксията на главата/, но вие сте единственото място където се четат неща, които не са платени от Общината, с парите от нашите данъци.