ПРОФ. ПЛАМЕН МОЛЛОВ: БИХ ИСКАЛ ДА ВИДЯ УХТ ПРОАКТИВЕН И ОТВОРЕН КЪМ БИЗНЕСА И ВЪНШНИЯ СВЯТ

– Проф. Моллов, след два мандата като народен представител и бивш изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните, с какво се занимавате днес?

– Продължавам да преподавам в Университета по хранителни технологии в Пловдив, а също така имам честта да съм в екипа към БАН на известния български учен в областта на хранителната наука акад. Мария Балтаджиева. В годините натрупах солиден управленски опит в публичната сфера, а моята професионална кариера винаги е била свързана с УХТ, в който преминаха 40 години от живота ми – като студент и преподавател. Изпълнен съм с чувство на дълг и отговорност към колегите от моя университет и това ме мотивира да се кандидатирам за ректор на предстоящите избори. Всички ние имаме нужда от по-ясен фокус и нова енергия за интелектуално и духовно развитие на УХТ като реномиран образователен и научен център на хранителната индустрия в България.

– Какво залагате в програмата си?

– Моята визия има два основни аспекта. Първият е свързан с модернизацията на обучението, която да осигури свобода на преподавателите да търсят и да предоставят нетрадиционни форми на обучение. Вторият аспект касае развитието на дигитализацията и възможностите, които технологиите ни дават: съхраняване на безценното научно ноу-хау на университета, модерни начини и средства за обучение, достъпност на лекции и учебници от мобилни устройства и не на последно място подобрена онлайн комуникация между преподавателите и студентите. Бих искал да видя УХТ проактивен и отворен към бизнеса и външния свят. Вече предприех първи стъпки в тази посока в рамките на международния проект „Хранителни вериги за Европа“, като инициирах създаването на платформата Комуникационен борд по храните, която ще стартира до края на тази година. Конкретната ми програма за работа ще се оформи като резултат от разговорите с колегите, защото преди всичко държа да чуя техните мнения, критики и препоръки. Ще вложа всичките си усилия, за да ги видя спокойни, с по-високи доходи и самочувствие от работата си, а студентите – уверени в бъдещата си професионална реализация.

– Разчитате ли на достатъчна подкрепа от страна на колегите си, за да ви изберат за ректор на УХТ?

– Доверието е най-ценната „валута“ на 21. век и то следва да бъде взаимно. Подкрепата не е даденост, тя трябва да се завоюва и пази. Във времето съм доказал своята лоялност към УХТ и съм убеден, че ще бъда полезен за неговото модернизиране и развитие.

– А има ли отлив на студенти от вашия ​ВУЗ?

– Има траен спад на интереса към висшето образование и това е сериозен проблем на държавата. Много млади хора не разбират добре възможностите, които дава нашият университет, а в същото време има огромен глад за кадри в хранителната промишленост. Оценявам положително създаването на Бизнес-академична асоциация между УХТ и водещи предприятия от сектора като мост за практическо обучение и кариерно развитие за младите хора.

– След истерията с двойния стандарт при храните каква е ситуацията към днешна дата?

– „Двойният стандарт“ стартира като политически проект на европейско ниво от Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия). Бях озадачен от това, че в България много хора се изкушиха от тази популистка теза. Аз съм от малцината, които изразиха сериозно съмнение относно наличието на двоен стандарт и целенасочено дискриминационно поведение от страна на западни компании в посока на източноевропейските пазари. Проектът „Двоен стандарт при храните“ достигна своя апогей преди евроизборите, но много скоро след това се изчерпа, тъй като ЕК доказа, че няма разделение на храните на географски принцип. Установените различия са технологични, но те не са ориентирани по оста ​запад-изток. За съжаление заложници на тази акция станаха колегите от Агенцията по храните, които трябваше да изфабрикуват „доказателствата“. Например няма голяма разлика, ако даден продукт съдържа захар – захароза, а в друг продукт тя е заместена с глюкозо-фруктозен сироп. Това са технологични еквиваленти и тъй като нямаме квота за преработка на захар, което е заложено в договора ни за присъединяване към Евросъюза, тя ни е по-скъпа. Естествено, пазарът търси сходно качество на по-ниска цена и е нормално фирмата да адаптира продукта и да го направи приложим за България. Когато тази информация е коректно отразена на етикета, категорично не може да се говори за търговска измама или двоен стандарт. Полезното, което се случи от тази история, е, че ЕК взе решение да задели повече средства за изследвания, тъй като ефективният контрол на храните изисква по-сериозно финансиране.

– А адекватен ли е контролът на БАБХ въобще?

– Хората загубиха доверие в БАБХ. Тя работи хаотично в момента, така че не може много да се разчита на официалния контрол. Основната причина за това е, че експертните решения се бавят, докато получат благоволение на политическо ниво. Все едно екипите в реанимацията на Пирогов да чакат разрешение за действие от здравния министър. Порочна практика е едва когато възникне криза, както при африканската чума по свинете, да се отделят пари за „гасене на пожара“. Още преди две години се знаеше, че АЧС настъпва към България. Ако бяха приложени съответните превантивни мерки, нямаше да се стигне до финансови и психологически щети за хората в този мащаб.

БАБХ е ключова структура за националната сигурност,

има нужда от статут на държавна агенция към министър-председателя и следва да бъде обезпечена с бюджетни пари за модернизация на дейността, автомобили, лабораторна техника, заплати и квалификация на служителите.

– Каква е развръзката след скандала с „Аладин“, заради който бяхте освободен като изпълнителен директор?

– Наскоро Софийски апелативен съд оправда двамата колеги (от Пловдив и Асеновград) от моя екип в БАБХ, оклеветени от „Аладин“. Тези лъжи бяха в основата на мръсната кампания, организирана срещу мен като изпълнителен директор преди 4 години. Лично аз не съм водил дела, тъй като сезирах прокуратурата и нейното становище беше, че няма никакви основания в казаното по мой адрес. Още тогава затворих тази страница за себе си, но сега, след окончателното решение на съда, повече от всякога чувствам моралното удовлетворение, че има справедливост.

Визитка

Най-дълготрайното ми изкушение е шахът. От него съм се научил да разглеждам отделните ходове като елемент от обща стратегия, да виждам стратегическите цели. Това признание на ексвицепрезидента на Българската федерация по шахмат и професор по управление на качеството и безопасността на храните Пламен Моллов е в синхрон и с девиза на зодията му Дева – „Аз анализирам!“.

Той си е поставил нова амбициозна и стратегическа цел – да стане ректор на УХТ. Поредното професионално предизвикателство идва след близо 40 години живот в университета – като студент и преподавател. Паралелно с това има два мандата народен представител в 39-ото и 40-ото Народно събрание и две години като изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните. Няколко години бе начело и на Националната лозаро-винарска камара.

Проф. Моллов е титуляр на 5 учебни дисциплини и автор на многобройни учебни материали и научни публикации в областта на храните. Доскоро бе ръководител на катедра „Консервиране и хладилна технология“, а сега оглавява ЦИДО по качество и безопасност на храните. Има редица специализации в Германия, Белгия, Холандия, Великобритания. Той е почетен председател на Българската асоциация по хранителна и питейна индустрия и на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.