Опозицията поиска оставката на председателя на ОбС „Родопи“ Владимир Маринов, но мнозинството около кмета Павел Михайлов отново спря темата по „формален повод“. Междувременно внесената от БСП „Родопи“ декларация говори за „скорост, публичност, прозрачност“, а на практика подменя дебата с команда към съветниците — в услуга на запазването на статуквото.
Опозицията внесе редовно искане за оставката на Владимир Маринов. И какво се случи? Дежавю: поредният „формален повод“ превърна дневния ред в сито за неудобните теми. Не дискутираме, не гласуваме, не поемаме отговорност — просто удължаваме животa на едно кресло. Така правилникът се превръща в бронирана врата срещу публичността, а сесиите — в хореография, в която репликите са отдавна раздадени.
И точно тогава се появява Декларацията на кметовете на населени места в община Родопи, която е абсолютно юридическо недоразумение и потресаваща морална катастрофа. Вместо да защитят демократичните принципи, кметовете на населени места са изготвили декларация, която е шизофренна смесица от противоречия и тоталитарни внушения. В нея се настоява съветниците да гласуват като представители на гражданите, но в същото време се призовава да не се гласува „въздържал се“, което е директна намеса в свободната воля на съветниците. Най-скандалното е, че кметове на населени места се опитват да диктуват на съветници как да гласуват, което е в пълен разрез с принципите на местното самоуправление. Това не е политическа позиция — това е опит за командно управление, напомнящо за най-мрачните години на партийна дисциплина.
Но тук идва червената линия. В местното самоуправление има ясна роля: Общинският съвет е нормотворец и контрол, кметът и подчинените му са изпълнителната власт. Не е нормално кметове на населени места да диктуват на съветниците кога и как да гласуват. Това е все едно изпълнителят да държи вратата на арбитъра и да му подсказва свирката. Свободният мандат означава право на „за“, „против“ и „въздържал се“ според съвестта и интереса на общината — не според партийната строева подготовка.
И още нещо, което мнозина премълчават, а хората усещат инстинктивно. В малките населени места нерядко не става дума за изборни кметове, а за кметски наместници — те се назначават от кмета на общината. Тоест, ако точно такива „назначени гласове“ започнат да дават тон на общинските съветници, конфликтът на роли става очевиден: изпълнителната власт шепне в ухото на законодателя. Дали това означава, че се изпълнява чужда воля — да се пази на всяка цена председателят? Витаят и публични съмнения около законността на оставането на някои местни ръководители по места — кой и защо, хората знаят, но това са факти, които трябва да се проверят от компетентните органи, а не да се пренасят в залата като инструмент за натиск. Когато „назначеното“ започне да командва „избраното“, демокрацията губи гласа си и остава само ехото на кабинета. И то се чува ясно в тази декларация.
Да наричаш заседанията „говорилня“ е опит да отрежеш микрофона на плурализма. „Скорост“ без аргументи е ускорена непрозрачност, „публичност“ без дебат е витрина, а „прозрачност“ без право на „въздържал се“ е театър с един режисьор. Ако искането за оставка е внесено — редът е прост и честен: включване в дневния ред, дебат, гласуване.
Всичко друго е бягство от отговорност.
И когато видиш документ, който едновременно твърди „в полза на хората“ и подсъзнателно внушава „ръцете горе, и то заедно“, усещаш как думите се превръщат в кордон около истинските въпроси.
Гражданите не искат да гледат как нареждат в тъмното, а после им подават готовото решение на светло. Искат да видят кой защо гласува, на какви мотиви се опира, кои правни становища са изискани и как са обсъдени в комисиите. Публикувайте всички предложения за дневен ред, мотивите за отпадане, записите и протоколите, и тогава поговорете за „скорост“. Скоростта се мери след старта на дебата, не преди него.
Историята е жестоко честна: кресла се пазят с хватки, но доверие — никога. Колкото и да се опитват да задържат Маринов на поста чрез процедурни хватки, декларации и партийни директиви, историята има свой ритъм. Както е казал техният идол Карл Маркс:
„Колелото на историята се върти и ще се върти до победния ход на пролетариата.“
Но в Родопи, победният ход ще бъде на гражданите, на демокрацията, на истината. И той идва.
Председателят ще бъде сменен — въпросът е дали по правилата и с достойнство, или след още един смешен политически театър.
По-долу читателите на Родопи-инфо могат да се запознаят с малоумната декларация написана нескопосано от хората около тандема Михайлов-Маринов и подписана от кметовете на населени места в община Родопи:
