След няколко години на силно търсене на работна ръка българският пазар на труда започва да показва признаци на охлаждане. Макар безработицата да остава сравнително ниска, експертите отчитат по-слабо търсене на кадри, което може да доведе до по-бавен ръст на заплатите, потреблението и икономиката като цяло.
Данните на Агенцията по заетостта, Националния статистически институт (НСИ) и платформата Jobs.bg сочат, че пазарът постепенно се отдалечава от рекордните нива на активност, наблюдавани през 2021 и 2022 година. Макар тенденцията засега да е умерена, тя вече се усеща в редица отрасли и икономически центрове.
Свободните позиции остават, но се запълват по-трудно
Според Агенцията по заетостта през първата половина на 2026 г. средният брой на свободните работни места е над 24 000, спрямо около 18 000 година по-рано. Въпреки това броят на новорегистрираните позиции е значително по-нисък в сравнение с периода след пандемията – около 8 000–10 000 месечно, докато през 2021–2022 г. пиковите стойности достигаха 33 000–35 000 свободни работни места.
Според експертите това показва, че много от обявените позиции остават незаети за по-дълъг период заради недостига на подходящи кандидати.
Най-силен спад при IT сектора
Данните на Jobs.bg показват отчетливо намаляване на броя на обявите за работа през последните две години. В сравнение с върховите нива през 2022 г. обявите са намалели с 15–20%, като през последната година спадът се ускорява.
Най-сериозно охлаждане се наблюдава в сектора на високотехнологичните услуги:
- над 60% спад при информационните технологии;
- над 50% при човешките ресурси и развойната дейност;
- над 35% при маркетинга и аутсорсинга.
Според анализаторите част от този спад представлява нормализиране след силното търсене след пандемията, но друга част се дължи на преструктурирането на бизнеса и навлизането на нови технологии, включително решения, базирани на изкуствен интелект.
Заплатите вероятно ще растат по-бавно
По-слабото търсене на кадри означава и по-малък натиск върху работодателите за увеличаване на възнагражденията. Това може да доведе до забавяне на ръста на доходите, което от своя страна да се отрази върху потреблението на домакинствата и темпа на икономическия растеж.
Различна картина по региони
Регионалните данни показват, че динамиката не е еднаква в цялата страна. Най-голям ръст на свободните работни места през последната година се отчита в Благоевград, Плевен и Смолян, докато в големите икономически центрове търсенето постепенно се успокоява.
Икономистите определят настоящата ситуация като охлаждане, а не криза. Пазарът на труда остава стабилен, но вече се наблюдава по-голяма предпазливост от страна на работодателите, които все по-внимателно планират новите назначения и търсят предимно висококвалифицирани специалисти.
