Конкурсът „Кмет на годината“, създаден през 2013 г. в Брюксел, винаги е бил обект на внимание заради своето послание за прозрачност и отчетност в местното управление. Чрез онлайн гласуване гражданите имат възможността да покажат признанието си към кметове, които успешно са превърнали местните предизвикателства в перспективи за развитие. Но какво се случва, когато посланието на конкурса се сблъска с реалността?
През тази година Павел Михайлов, кмет на община „Родопи“, събра скромните 15 гласа в категория „Кмет на годината“ при гласували 6824 души. В категорията „Кмет на гражданите“ положението е още по-трагично! Там Павел Михайлов събира цели 9 /девет/ гласа – резултат, който определено няма да украси CV-то му. Ако си представяме 15 човека в зала, то тази „подкрепа“ по-скоро напомня приятелска среща, отколкото убедителен обществен вот.
Интересен е контрастът със слуховете от предишни години, когато администрацията на Михайлов се свързваше с организирано мобилизиране на служителите за онлайн гласуване. Нека си представим, че няколко десетки бюра в общината работят по „спешна“ задача да натискат бутона „гласувай“ – представата, макар и иронична, подсказва за интензивна отдаденост. Тази година обаче ситуацията изглежда различна. Възможно ли е колективната енергия в общината да се е пренасочила към по-важни дела, или просто този път ентусиазмът на служителите е изчезнал заедно с усещането за реално лидерство?
„Кмет на годината“ винаги е носил потенциала да покаже истинската връзка между кмета и неговите граждани. Но 15 гласа? Ето повод за размишления: Дали не е време Михайлов да разгледа сериозно какъв е той в очите на хората – не в собствените му представи, а в тяхната реалност?
Образът на кмета Павел Михайлов, изграден с много желание и лична амбиция, изглежда далеч от това, което гражданите виждат. Местните хора сякаш казват на висок глас това, което електронният екран дискретно потвърждава: „Не ни трогва!“ Как иначе да си обясним липсата на подкрепа за кмет, който би трябвало да е носител на промяна?
Конкурсът продължава да бъде платформа за градивен диалог между гражданите и техните лидери. За Павел Михайлов този резултат е шанс за равносметка. Ако 15 гласа не са достатъчни за побеждаване в конкурс, може би ще са достатъчни за събуждане на самокритичност.
Оня набеден юрист Радко, дето чеп за зеле не става от него, да каже как ходеше да гласува от компютрите на всички колеги, на които беше забранено да си загасят личните слюжебни компютри, за да може тоя червен шмекер да гласувd всeкr ден след работа, в събота и недея.
Така стана Павел Михайлов „кмет на годината“!
Обаче, като всички червенотиквеничковчета и нашите не можаха да се сетят, че ще дойде Видов ден. Е дойде, видя се колко му е популярността на Михайлов. 9 /девет/ човека – един файтон хора, смешни подлизурковци, наредини до масата на Михайлов и компания, чакащи да паднат огризки, да ги оглозгат и да са доволни.
Истината винаги излиза на яве независимо колко време ще отнеме.
Павлю Чекията е пълен потрес! Неговото име трябва да е Некадърник, казано по народному – пълен Т@**к.
Миналата година цялата администрация на община „Родопи“ беше под натиск да гласува в този конкурс за Михайлов. Можеше да се гласува по веднъж на 24 часа от един и същи имейл. Най-измислената награда въобще! Не знам защо кмета толкова се радваше на нея, сигурно защото по този начин си вдига самочувствието.