Заради увеличението на цените на тока и горивата от КНСБ прогнозират ново поскъпване на хляба и зърнените храни, млякото, млечните продукти, яйцата, маслата и мазнините и др., съобщи БТА.
Скокът ще се предопределя, както от това доколко обвързан е с електроенергията производственият процес, така и от гъвкавостта на бизнеса да покрива повишаващите се разходи, коментира Росица Макелова, научен секретар в Института за социални и синдикални изследвания /ИССИ/ към КНСБ.
Според нея новите цени ще се отразят върху покупателната способност на домакинствата, тъй като по-голямо перо от бюджета им ще се заделя за адекватното поддържане на жилището.
През последните 5 години се наблюдава плавен ръст на цените на хранителните продукти, посочи още Микелова.
По-съществени увеличения се наблюдават при следните групи: хляб и зърнени храни (близо 5 на сто ръст в периода май 2017-май 2021 г.); мляко, млечни продукти и яйца (3 процента ръст за същия период); животински и растителни масла и мазнини (ръст с 6 процента).
Макар и по-колебливо, нарастват цените и на месните продукти и захарните изделия, отбеляза експертът. По думите й, колебанията при плодовете и зеленчуците са все още значителни и едва в края на есенния сезон могат да се направят по-задълбочени анализи дали и с колко ще поскъпнат техните цени.
Плавно нарастване се наблюдава и при цените на услугите, като средно за периода 2017-2021 г. ръстът е 2 процента.
Домакинствата се налага да плащат повече за здравеопазване (+0,6 на сто спрямо 2020 г. или средно +1 процент спрямо 2017 г.), поддържане и ремонт на леки транспортни средства (съответно +3,2 на сто и +2,6 на сто за посочените периоди), за ресторанти и хотели (+2,5 процента и +4 процента ), бръснаро-фризьорски салони (+3,1 на сто и +3,5 на сто).
Новите цени на тока, природния газ и топлинната енергия реално ще се усетят от домакинствата след няколко месеца – в началото на отоплителния сезон, като конкретно за тези, които ползват парно и топлата вода, ще изпитат най-сериозни затруднения, прогнозира Росица Макелова. Тя припомни, че през 2020 г. близо 28 на сто от населението се е ограничавало при отоплението на жилището си.
