За казус тип „параграф 22“ алармира кмета на Марково Пламен Кабаков в сигнал до редакцията на Родопи-инфо.
Става въпрос за бездомника Петър Камчев, който е подмятан между институциите, докато кмета Кабаков се опитва да реши казуса, но се чувства безсилен и огорчен от бездушното отношение на институциите.
Оказва се, че бездомникът не е от селото, а е бил зет, който е нагонен от съпругата си и роднините й. Всъщност историята му е доста заплетена и изпълнена с перипетии, лични драми и куп нещастни обстоятелства, които са все в негов ущърб. Както се казва, животът толкова го е удрял, че повече няма накъде.
Изгонен от роднините си е приютен от кмета в къщата на прабаба му, която обаче в един момент сменя собствениците си и бездомникът заживява из селото, където свари.
Кмета Кабаков му намира работа, но докато работи по ремонта на една къща пада лошо и си счупва таза. Извикана е линейка на Спешна помощ, която го откарва в Пловдив.
Добре, ама излекуван или не, когато свършва клиничната пътека, пак линейка го докарва в Марково и… буквално го изсипва в центъра на селото, след което отпрашва с мръсна газ за Пловдив.
Кабаков се вижда в чудо и почва да звъни в отдел „Социални грижи“ към общината, за да търси съдействие. От там обаче умуват по случая и все още нямат решение по казуса.
В опит да помогне Кабаков го настанява в кметството, в стаята за почивка на служителите, но и те започват да негодуват, защото им пречи на нормалната работа.
Разбираемо е… все пак, не е нормално човек, със счупен таз, да живее в кметството!
Кмета Пламен Кабаков се е видял в чудо от казуса, в който се е озовал, в желанието си да помогне на човека.
„Излиза, че човешкия живот не струва нищо в днешно време!“, каза огорчен кмета.
„Със сигурност, ако не ставаше въпрос за жив човек, а за бездомно куче, до сега щяха да са се отзовали един куп организации за защита на животните. Май е по-добре да си куче, отколкото човек, в днешно време.“, завършва с огорчение кмета на Марково.
