МРЕЖИТЕ НА ЧЕРВЕНИЯТ ПАЯК

Последните ходове на кмета на община „Родопи“, Павел Михайлов, предизвикват сериозни въпроси относно мотивите и целите му. Според наблюдателни служители в администрацията, той активно търси политически съюзници и прави опити да укрепи позициите си чрез неофициални договорки.

Сред последните му инициативи е опитът да привлече подкрепата на ГЕРБ, като предложи коалиционно споразумение. За целта в сградата на общината бе привикан областният координатор на ГЕРБ за Пловдив-област, Георги Мараджиев. Според източници, Михайлов е направил предложение за сътрудничество, като в замяна хората на ГЕРБ биха получили заместник-кметско място и други облаги, свързани с разпределението на бюджета. Като основание за подобна договорка, той е посочил националното коалиционно управление, което, по неговите думи, би трябвало да се отрази и на местно ниво. Мараджиев обаче не е дал категоричен отговор, заявявайки, че ще се консултира с партийните структури.

Изненадващо или не, още същата вечер Михайлов е събрал местния актив на БСП, за да се похвали, че договорка с ГЕРБ е на път да се случи. Очакванията му за ентусиазъм обаче не се оправдали – съпартийците му посрещнали думите му със скептицизъм, а някои дори са изразили открито съмнение, че подобен съюз е възможен. Недоволството на социалистите е било осезаемо, а кметът не е останал доволен от липсата на доверие в редиците си. 

Дали в опит да затвърди позициите си, или движен от отчаяние, ден по-късно Михайлов е привикал в кабинета си двама общински съветници от ГЕРБ – Даниела Кузманова и Запрян Янков. Той им е предложил индивидуално споразумение, сходно на направеното към Мараджиев, опитвайки се да разедини групата на ГЕРБ в общинския съвет. Опитът за политическо инженерство обаче удря на камък.

В търсене на подкрепа, Михайлов, заедно със заместник-кмета Владимир Маринов, е бил забелязан в пловдивския Новотел, където е провел двучасова среща с лидера на ГЕРБ в община „Родопи“ и водач на групата съветници Пламен Спасов. Според признания на самият Спасов, двамата са правили всичко възможно да го убедят да приеме коалиционно споразумение, което би гарантирало подкрепата на ГЕРБ за ключови решения в Общинския съвет. Като стимул, лично на Спасов е било предложено зам.-кметско място – ход, който говори за сериозна тревога и дори отчаяние от страна на тандема Михайлов-Маринов. Възможността Спасов да приеме подобно предложение, предвид предишните му сблъсъци с БСП, изглежда повече от съмнителна.

Какво се крие зад политическите маневри?

Основният въпрос, който стои на дневен ред, е защо Павел Михайлов толкова упорито се опитва да привлече ГЕРБ на своя страна?

1. Разклащане в редиците на БСП – Според запознати, в местната структура на партията се усеща нестабилност. Част от „червените“ кадри, привлечени от мириса на власт и възможностите за финансови облаги, обмислят да напуснат местната организация, за да се влеят в по-големи структури на държавно ниво. Това неминуемо би довело до трусове в местното управление и може да обясни паническите ходове на Михайлов.
2. Конфликт с влиятелна фигура – В администрацията на общината циркулират слухове за влошени отношения между кмета и определена амбициозна личност с политически амбиции. Въпросната персона, която има влияние в Общинския съвет, може да представлява сериозна заплаха за Михайлов. В тази връзка, опитите му да осигури подкрепата на ГЕРБ могат да бъдат част от стратегия за неутрализиране на евентуален вътрешнопартиен саботаж.
3. Страх от обединена опозиция – Не на последно място, кметът е разтревожен от факта, че опозицията в местния парламент най-накрая се е активизирала. В Общинския съвет вече е внесена декларация за сформиране на обща група, която може да отслаби допълнително позициите на Михайлов. Макар математически това да не изглежда заплаха за управлението му, личните му амбиции и стремежът към контрол го карат да търси нови съюзници на всяка цена.

Може би най-важният аспект в цялата ситуация е, че тези ходове издават лична тревога у кмета. Според разпространени слухове, срещу него вече са събрани достатъчно доказателства за злоупотреби, извършени още в първия му мандат. Най-притеснителното за него е, че материалите не са предназначени за българската прокуратура, а за Европейската прокуратура, която разполага с правомощия за разследване и съдебно преследване на финансови злоупотреби с европейски средства.

Ако тези твърдения се окажат верни, обяснимо е защо Павел Михайлов така ожесточено се опитва да изплете спасителна мрежа около себе си.

Въпросът е – ще успее ли, или вече е твърде късно?