ЛЮТАТА ЗИМА В БЛИЗКОТО-ДАЛЕЧНО МИНАЛО НА БЪЛГАРИЯ

Черно море замръзвало за месец, а Дунав за 66 дни

0
279

На 21 декември у нас официално настъпва астрономическата зима. Сезонът, носещ по правило студ и сняг, обаче става все по-топъл и мек с всяка изминала година. А само преди век ситуацията е била коренно различна. Тогава температурите са падали за дълго с десетки градуси под нулата, а пейзажът е напомнял миниледников период.

Наистина фантастично изглеждат днес снимките на замръзналото Черно море от 1929 г., когато хората са се разхождали с километри по леда на юг и на север.

Апокалипсис

При зимния апокалипсис замръзва цялото крайбрежие, а не само в пристанищата. Има данни, че в ония дни най-смелите бургазлии са ходили на разходка с файтони до остров Св. Анастасия. Температурите в ония февруарски дни падат до -24.3°С. Дебелината на леда достига до 30-40 см.
По замръзналото море стотици хора се забавлявали по всякакъв начин. Едни се пързаляли с кънки. Други вадили масички и грамофони и седнали да пият и замезват насред морето.
Езерото при Старата гара се превърнало в ледена пързалка за радост на децата. Разходките с родителите пък стигали чак до края на стария мост и фара.
И докато всички се радвали, моряците били на другия полюс, защото цялото корабоплаване било блокирано, а пристанищата хлопнали кепенци.

Английски кораб

На север бедствено било положението чак до Варна, където дебелината на леда надхвърлила 30 сантиметра. Във вестник „Варненска поща” от 14 февруари е описана драмата на английския кораб „Лайт оф Патрос”, опитващ се безуспешно да напусне пристанището. Морето носило големи ледени късове и ги натрупвало на етажи по варненския залив и цялото крайбрежие. Хора разказват, че 80-километровото разстояние до нос Емине можело да се измине пеша по ледената магистрала.
В сковалия студ лебедите били изядени от вълците по Дунава и във Варненско.

1922 година

Седем лета по-рано – 1922 година, се счита за една от най-мразовитите у нас. Възрастни хора си спомнят, че тогава река Дунав спира и замръзва като на снимка. Хората са можели да стигнат до съседна Румъния само вървейки по леда. Първи обаче се възползвали от положението румънските вълци, които преминали необезпокоявано и похапнали на воля от стоката на българските стопани.
В Русе, за да се провери здравината на леда, първо митнически служител минавал през реката. После гражданите поемали свободно, без паспорти към румънския бряг. Любимите тогава контрабандни стоки били парфюми и платове. Но много рядко пращали митнически стражар посред Дунава, за да преглежда дали връщащите се от Гюргево и Букурещ не носят в повече стока.

До покривите

България е под няколко метра сняг и през 1954. В някои градове снегът стига чак до покривите на къщите. Именно тогава е най-дългото замръзване на Дунава – цели 89 дни, от 21 декември 1953 година до 19 март 1954 година, като пълното замръзване е било 66 дни.
Рекордни снеговалежи паднали и през януари 1963 г. Тогава комунистическата власт призовала гражданите да излязат и да чистят улиците. Това обаче било непосилна задача дори за военните, камо ли за обикновените хора, въоръжени само с метли и лопати. Най-щастливи били децата, които си устройвали всякакъв род забавления. Едно от най-екстремните било да скачат в преспите от втория етаж на блокове и къщи. В тази игра лично е участвал и климатологът проф. Георги Рачев.

Спомен

„Снегът валеше при много ниски температури и беше много пухкав. Като го изринат, пред входа ставаше пряспа от два метра. Мой приятел, понеже беше по-пълничък скочи, но падна до дъното и не можеше да излезе. Тогава като индианците му направихме един проход, за да го извадим“, спомня си проф. Рачев.
Меко казано сложни в метеорологично отношение са били още 1963 и 1985 година. Последната по-мразовита зима у нас е през 2012 г., когато в град Кнежа са измерените минус 29 градуса по Целзий. До момента най-ниската регистрирана температура в България е минус 38.3 градуса. Тя сковала град Трън през далечната 1947 година.

Още поетът Овидий описал кучия студ по нашите земи

Има данни, че река Дунав е замръзвала в античността доста често. Римският поет Овидий е имал доста време да разсъждава за любовта и греха, докато гледал замръзналата река и Черно море. Преди две хилядолетия територията на сегашната делта е представлявала плитък черноморски залив.
Античният поет е роден през 43 година преди новата ера. Той
е заточен от император Октавиан Август до живот в град Томи (Констанца, Мизия) в пределите на Мала Скития (днешна Добруджа).
И до днес причината остава загадка. Според една версия с творчеството си той развращавал дъщерите на императора и ги подтиквал към прелюбодеяние. След като идва тук, поетът описва замръзването на р. Дунав и крайбрежните морски води.

Снежинки колкото тиган валяли в Монтана

Според някои източници, най-големите снежинки, наблюдавани някога, са били с широчина колкото тиган – 40 см. Те са паднали по време на снежна буря през януари 1887 г. в американския щат Монтана. Най-смъртоносната снежна буря, вписана в рекордните на Гинес, пак е в САЩ от 1993 г. На 12 и 13 март виелицата на източното крайбрежие отнема живота на 500 души.
По правило през зимния сезон борбата на местните и централните власти със снега е титанична. Американският град Сиракюз, който се намира в щата Ню Йорк, се смята за един от най-снежните в страната. През 1992 г. управата на града приема постановление, според което снегът преди Бъдни вечер е незаконен. Майката природа обаче не се съобразява със законите и покрива града с бяла пелена само два дни по-късно.
Малцина подозират, че в центъра си снежинките могат да имат всичко от органични частници, през сух лед и водорасли по крайбрежията до вулканична пепел и дори останки от комети и астероиди, чиито метеори са се разпрашили в атмосферата ни.

Луната и Уран най-мразовити

Една от най-ниските температури в нашата слънчева система е измерена на Луната. В кратер от тъмната й страна, където цари вечен мрак, градусите падат до рекордните 238℃ под нулата.
През 1986 г сондата „Вояджър 2“ намери друго подобно място. Леденото царство се намира на 30 градуса южно от екватора на Уран. Там уредите засякоха минус 224 градуса.
За сравнение най-ниската температура на Земята е отчетена на Антарктида. На 21 юли 1983 година там са измерени минус 93,5 градуса по Целзий. Това напомня температурата на марсианската повърхност.

За сравнение пак на Южния полюс, но през февруари 2020 г. е измерена най-високата температура досега от 18,4 градуса.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here