ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Захари Стоянов е лидер на Българския таен централен революционен комитет, подготвящ Съединението през 1885 г. Той се опира на опита си от Априлското Въстание и планира делото да се проведе чрез чети, които да излязат в Балкана, да развеят знамето и да обявят Съединението.

0
2780

1. Първата идея за Съединение

Тя се заражда още след подписването на Берлинския договор. Населението на Южна България, наречена изкуствено Източна Румелия, нито за миг не се примирява с положението си на автономна провинция на Османската империя. Още повече, че там живеят хората, организирали и участвали в Априлското Въстание.

2. Първи опит за Съединение

Първият опит за Съединение между Източна Румелия и Кнежество България е направен през 1880 г., само 2 години след Берлинския конгрес от 1878 г. Тогава обаче международната обстановка се оказва изключително неблагоприятна – очетава се война на Балканите между Османската империя, от една страна, и Гърция и Черна гора, от друга.

3. Захари Стоянов

Захари Стоянов е лидер на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), подготвящ Съединението през 1885 г. Той се опира на опита си от Априлското Въстание и планира делото да се проведе чрез чети, които да излязат в Балкана, да развеят знамето и да обявят Съединението. Според Захари Стоянов това щяло да бъде достатъчно. Има обаче други членове на БТЦРК, които не са настроени толкова романтично и техният план е да включат военните. Именно тази идея се реализира и офицерът Данаил Николаев се покрива със славата от 6 септември.

4. Петко Каравелов

Въпреки безспорната си роля в реализацията на Съединението, първоначално Петко Каравелов в разговор с д-р Иван Странски го отхвърля като „глупост“. Въпреки това в Евксиноград Димитър Ризов скланя княз Александър Батенберг да се извърши Съединението, като дори получава динамит за взривяването на моста над река Арда.

5. Първоначални планове

Първоначално БТЦРК планира Съединението да се извърши на 15 септември, но Панагюрище въстава на 2 септември, пренебрегвайки тези планове. Властта арестува участниците в бунта, но събралите се няколко хиляди човека принуждават околиския началник да ги освободи.

6. Властта е знаела за готвещото се Съединение

Управата на Пловдив е знаела или поне подозирала за готвеното Съединение в началото на септември 1885 г. Имало предложения Османската империя да бъде предупредена и да се изпратят военни чати, които да осуетят бунта. Патриотичните чувства обаче надделяват. Главният управител Георги Кръстевич казва: „Аз знаях какво се вършеше за това съединение и с времето аз можех да взема таквиз мерки, на каквито ми даваше право законът, но предвид на всички злини, които можеха да сполетят поверената ми област, аз се престорих, че не виждах и не слушах.“ Ето защо не е изненадващо, че вечерта на 5 септември той спокойно се прибрал, за да си легне. Въпреки това обаче на 6 септември дейците на Съединението го качили на един файтон за присмех с Надя Шилева, годеницата на Чардафон Великий (Продан Тишков), която със сабя в ръка го придружила извън града.

7. Съединението на Княжество България и Източна Румелия не е съвсем безкръвно

Обикновено в учебниците по история се казва, че Съединението е извършено безкръвно, но това не е съвсем така. Една от четите, тръгнали към Пловдив се сблъсква по пътя с източнорумелийска военна част.

8. След Съединението

След като извършва Съединението, България е заплашена от война едновременно с Османската империя, заради претенциите й към Източна Румелия, и Сърбия, която настоява за териториални компенсации. Великите сили не желаят нов конфликт на Балканите, в който да бъдат въвлечени, затова принуждават Турция да не предприема ответни действия, но също така изискват от княз Александър Батенберг да изтегли войските си от Източна Румелия. Руският цар Александър III отказва да подкрепи българската дипломация заради разклатеното си доверие в българския княз, макар и да е против възстановяването на положението отпреди 6 септември.

Посрещане на Княз Александър I в Пловдив на 9 септември 1885 г.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here