На 14 септември Православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен, известен като Кръстовден.
На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига, или го „въздвижва“, над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.
Този празник символизира началото на есента и е свързан с важни събития в историята на християнството. Сред тях са чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на кръста на Голгота от царица Елена и връщането му от персийски плен през XVII век.
Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът.
Смята се, че от днес слънцето се връща към зимата, денят и нощта се кръстосват и студът наближава. На Кръстовден се спазва строг пост и не се яде нищо червено – червен пипер, домати, репички, червени ябълки.
На този ден хиляди вярващи се събират на Кръстова гора, място с особена духовна значимост, за да отправят молитви за здраве и чудо. Кръстовден е също празник за всички, носещи имената Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана и техните производни.
