Гагаузите (на гагаузки: Gagauzlar) са тюркоезична етнографска група с православно вероизповедание, избягала заедно с днешните бесарабски българи от българските земи на Османската империя през XIX в.
Прогонени от османската заплаха, те се установяват в Руската империя, главно в Бесарабия, поделена днес между Украйна и Молдова, като в последната сега е тяхната новопровъзгласена автономна република Гагауз Ери.
През Втората световна война Сталин депортира много гагаузи в Средна Азия към Сибир.
Неизселили се гагаузи живеят в днешните граници на България- Добруджа, Варненско и Ямболско и др., на Румъния- Северна Добруджа, на Гърция- Зиляховско и преселници от Одринско в Беломорието – регионът на Орестиада и на Турция- Одринско.
Няма единно мнение относно произхода им.
Основните хипотези са, че са наследници на прабългарите, на тюркски племена, като кумани, узи и печенеги, или смес от тях, както и най-подробно документираната – че са езиково турцизирани православни българи.
