В свят, в който истинските усилия често остават зад кулисите, а прожекторите осветяват фалшиви герои, кметът на община Родопи — Павел Михайлов — реши да се качи на сцената с претенции за заслуги, които не са негови. Във фейсбук пост, облечен в самохвалство, той обяви, че е подал петиция за промени в Закона за автомобилния транспорт — уж в защита на малките населени места. Но както често се случва, когато пиарът изпреварва реалността, истината го настигна… и го изпревари.
Документи, публикувани от народната представителка Цвета Караянчева, ясно показват, че инициативата е внесена в Народното събрание още на 8 октомври — от други институции, с подкрепата на Министерството на транспорта, кметовете на Марица и Пловдив, както и областния управител. Подписите и печатите говорят сами. А Михайлов? Той се появява по-късно — с петиция, която не е част от законодателния процес, но удобно се вписва в неговия фейсбук разказ.
Това не е просто недоразумение. Това е опит за присвояване на обществена кауза, за да се създаде илюзия за активност и грижа. В действителност, когато автобусите не стигат до селата, а хората чакат с часове, кметът избира да пътува с фалшиви заслуги.
Община Родопи не се нуждае от пиар-герои, а от реални действия, прозрачност и уважение към труда на всички участници в процеса. Когато кметът се опитва да се представи като двигател на промяната, но документите го изобличават като пътник без билет, обществото има право да зададе въпроса: Кой всъщност кара автобуса на промяната? Защото Родопите заслужават повече от фейсбук театър — заслужават истина, транспорт и достойнство.
