Начинът, по който средновековната Венецианска република се е борила с пандемията от чума през XIV век, може да послужи като урок за борба с множество днешни заплахи. През XIV век Венеция е била гъстонаселен център, където се събирали множество търговски пътища на Средиземноморието. През 1347 г. градът станал един от центровете на чумната пандемия.
Първоначално жителите на града се опитали да се борят с това, което те наричали Божествено наказание или дело на тъмните сили (например вампири), с традиционни средства – молитва и други ритуални действия. Но в края на краищата започнали да използват това, което в съвременната терминология се нарича управление за устойчивост. Вместо директно да се насочат към лошо разбираната опасност, властите се съсредоточили върху управлението на движението на населението, социалните връзки и започнали събиране на данни за града като за система.
Действията на венецианските чиновници включвали мерки по създаване на системи за инспекция, лазарети (карантинни пунктове) на близките острови, както и, например, въвеждане на защитни дрехи.
Независимо че тези действия били предприети прекалено късно, за да се спрат първите негативни последствия от разпространението на заболяването в средата на XIV век, основите, заложени по това време, помогнали на Венеция през следващите столетия успешно да се бори с пристъпите на болестта и да изпитва едва единични изблици на чума.
В същото време в други части на Южна Европа опустошителните епидемии върлували със завидна честота. Управлението на устойчивостта се занимава с възможностите на сложните системи – такива като градове или общини – да се подготвят, преживеят, възстановят или да се адаптират към неочаквани заплахи. Подобно на това как властите на Венеция са действали в миналото, постигайки устойчивост на ниво система, този подход може да стане и начин за борба с неизвестни преди заплахи, които все по-често възникват пред нас.
Властите във Венеция забранявали на всички кораби, пристигащи в града да акостират в пристанището му. Едва след 40 дни разрешавали на екипажите да влязат във Венеция.
Четиридесет – на италиански Quaranta. От там и произлиза думата карантина.
Така, че моето лично мнение е (ако вярвате в това, че действително има пандемия), че карантината е ефективна, ако е 40, а не 14 дни.
Но за да се избегнат подобни на днешната ситуации, всяка уважаваща себе си държава и нейните управници трябва да въведат веднага системата „УПРАВЛЕНИЕ НА УСТОЙЧИВОСТТА“. Всички действия „на парче“ не са ефективни и даже могат много да влошат ситуацията.
Владимир Николчовски/Essenes Essenes
(Използвани източници: Игор Линков и Мегавселена)
