Средновековните българи са водили далеч по-богат и разнообразен живот, отколкото често си представяме. Те са играели шах, табла, ашици и дама, спортували са, ловували са и са обичали добрата храна и виното. Въпреки това голяма част от тези занимания са били гледани с неодобрение от Църквата.
Това разказва историкът Веселин Асенов, автор на книгата „Грях и забавление в средновековна България“. По думите му след покръстването много езически обичаи били забранени, а дори шахът бил определян като грях заради източния си произход. Осъждани били още прекаленото шегуване и силният смях, тъй като се смятало, че не подхождат на добрия християнин.
Според Асенов средновековните българи не са били по-различни от съвременните хора – те също са търсели развлечения, удоволствия и начини да прекарват свободното си време. Разликата е, че ежедневието им е било силно повлияно от религиозните норми на епохата.
Историкът допълва, че археологическите находки разкриват интересни подробности за живота през Средновековието – от детски играчки и настолни игри до свидетелства за четене на книги сред аристокрацията. Според него темата за всекидневния живот на българите през тази епоха все още крие много неизследвани страници.
