Бихме ли изхвърляли отпадъци в задния си двор?
Едва ли.
Искаме домът ни да е чист, спретнат и подреден. Жалко, че за дом възприемаме само това, което огражда оградата ни и четирите стени в нея.
Всъщност наш дом е нашият тротоар, улицата, на която живеем, кварталът или селото, в което сме израстнали и се надяваме нашите деца също да ни последват.
Но какъв пример даваме?
Ето на какво се натъква кметицата на село Крумово.
„На всички ни е ясно, че отговорността за счупените кошове за отпадъци е на някой младеж, но това е дело на възрастен.“, възмущава се кметът на селото Румяна Самоковарева.
Този чисто нов съд за битов отпадък струва около 500.00 лева.
„Дали ще е нов дълго време, ако се използва по този начин?“, пита тя.
Всекидневно кметствата във всяка община, в това число и Родопи, са изправени лице в лице с проблема на недостига на съдове за смет.
Всеки ден жители недоволстват за счупени и амортизирани кошове, които не могат да служат по предназначение, защото са изкъртени, смачкани, нямат колела, не се затварят или с друг дефект, който ги прави негодни за употреба.
А когато нов съд бъде предоставен, ставаме свидетели на такива гледки.
За да бъдат годни за използване, е логично, че кошовете трябва да се използват за каквато цел са поставени там.
Ако успеят, разбира се да останат на мястото си, както ще видите в следващите снимки също от село Крумово.
Не е геройство да увреждаш вещи, за които след това претендираш, че искаш, а не ти се осигуряват.
Наш дълг е да опазим нашия дом и родно място чисти и да пазим публичното имущество, което служи за целта.
