В началото на 20-ти век електрическите превозни средства вече били част от ежедневието в много европейски градове, включително Берлин. Една от любопитните им употреби била в общинските услуги – електрическите машини за почистване на улици. Тези иновации комбинирали ефективност, практичност и устойчивост, дълго преди електромобилите да станат отново популярни в 21-ви век.
През 1907 г. в Берлин са използвани електрически машини, които премахвали прах и отпадъци от улиците. Те били снабдени с големи контейнери за събиране на боклука, метли и система за автоматизирано събиране, като работата им била почти безшумна благодарение на електрическото задвижване. Освен това машините не замърсявали въздуха, което било ключово за градове с гъсто население и тесни улици.
Това, което днес възприемаме като модерно нововъведение, било приемано за нещо обичайно в онези времена. Електрическите превозни средства били използвани не само за почистване, но и за транспорт, таксиметрови услуги и дори доставки. През 1900-1910 г. те се конкурирали с парните и бензиновите автомобили, като предимствата им включвали по-малко вибрации, тишина и по-лесна поддръжка.
Въпреки това, с напредъка в технологиите за вътрешно горене и масовото производство на бензинови автомобили, електрическите превозни средства започнали да отстъпват на заден план. Основни фактори за това били по-ниските разходи за производство на бензинови автомобили и ограничените възможности на батериите от онова време.
Днес електрическите превозни средства се завръщат триумфално, представяни като новаторска технология, въпреки че те имат история, простираща се повече от век назад. Примерът с електрическите машини за почистване на улици в Берлин през 1907 г. напомня, че иновациите често имат дълбоки корени и цикличен характер в своето развитие.
