На 8 юли Българската Православна църква почита паметта на свети великомъченик Прокопий, който загинал през 303 г., заради изповядването на християнски религиозни убеждения.
В народните представи светецът е покровител на пчеларите и е известен като Прокопий Пчелар, Прокопие и др.
В празничния календар на старите българи денят на свети Прокопий образува противостояща двойка с празника на свети Харалампий (10 февруари), който е смятан за зимен покровител на пчеларите. Създаването на противостоящи празнични двойки е своеобразно християнско преосмисляне на древната митологична опозиция между соларното и хтоничното начало. В цялостния празничен комплекс се забелязват реликтите, както на раннохристиянската религиозна обрядност, така и на древноезическия култов ритуал.
Сред системата от табута, съпровождащи празничната обрядност, е пълната забрана за работа. В етимологичен аспект Прокопий означава „преуспяващ“ и най-вероятно от него произлиза и сленгизма „прокопсия“ („Който работи на този ден, няма да прокопса!“).
Един от важните обичаи на празника е месенето на обредни хлябове, които трябва да се приготвят много рано сутринта, още преди да са се събудили пчелите. От тестото се изпичат два обредни хляба – „боговица“ (в чест на света Петка) и „светец“ (в чест на свети Прокопий).
Стопанките отнасят при кошерите готовите хлябове, мажат ги с мед и прекаждат навсякъде с тамян. По същото време пчеларите вземат от всеки кошер по малко от новия мед – за лек и „за питите на зимния светец“, свети Харалампий. После всички отиват на тържествената църковна служба, посветена на свети Прокопий.
След литургията обредните хлябове се раздават за здравето на семейството и на общността, да се роят пчелите в кошерите, а също и за плодородие през годината. В храма се оставя да пренощува осветения мед – смята се, че той притежава изключителни лечебни качества.
В раннохристиянските представи пчелата е символ на Възкресението на Христос, на безсмъртието на човешката душа. В още по-ранните мито-поетични схващания тя символизира трудолюбието, знак е на прехода в годишния сезонен календар, свързва се с поставяне началото на нов аграрен цикъл, има пряко отношение към пробуждането на плодородието в природата.
Грижите за пчелите са грижи за здравето, за живота и за благополучието, а медът се възприема едновременно като храна и лекарство, дарени от природата и боговете. В митологичната памет на много славянски народи съществува Празникът Меден Спас, устроен в чест на меда.
На днешният празничен ден в много етно-райони се правят курбани за здраве и плодородие, организират се общи празнични трапези. Пеят се обредни песни, извиват се кръшни хора – масовият характер на веселбата има характеристиките на имитативна магия, която пряко се свързва се с жуженето на пчелите в кошера и колкото по-шумно е празненството, толкова по-голямо ще е изобилието.
Имен ден празнуват: Прокопи и Теофил
