В Деня на християнското семейство разговаряме с Димитър Василев – един от ръководителите на „Школа на Дева Мария от Назарет, майка на Църквата“ – световна организация на миряни в Католическата църква, който е и баща на четирима синове.
– Г-н Василев, Въведение Богородично е един от големите християнски празници, които се празнуват както от православни, така и от католици. Знаем за обичаите на Православната църква, но какво е мястото и значението на този празник в католическата общност?
– Като наука на Църквата и като обичай, Дева Мария е покровител на семействата. Католиците я наричаме още Царица на семействата. С живота си, със своето ДА, което е казала на Бог, тя е най-яркият пример как да следваме Божията воля, как да служим на Христос. На твърде крехка възраст тя поема риска да последва Божия план, макар това да я е застрашавало със смърт или поне с много тежък живот. Тя ни дава пример за майчинство – нейната грижа за детенцето Исус, търпението, любова и доверието в Божия план за детето й. Мария никога не спря Сина си по този път, макар да преживя цялото Му страдание с Него.
Ето защо Дева Мария е нашият най-добър ходатай за нас пред Бог, за нашите семейства. Когато ни е трудно в семейството – с взаимоотношения, материално или духовно, изобщо за всичките си нужди, прибяваме в молитвите си към нея, а тя отнася нашите вопли до Сина си.
Свети Йосиф от своя страна ни учи на послушание и доверие в Божията воля, без да губи авторитета си на глава на семейството. Той е Св. Йосиф – работник! Най-добрият застъпник на бащите и на работещите. А бащинството е най-важният ни труд, най-важната ни задача. Бащата е този, който има дълг да възпита децата си във вярата, да посее в тях любов към труда и към учението, но най-вече да ги въведе в Църквата и във вярата. За синовете си той е пример за подражание, той ги учи на любов, уважение и отговорност към съпругата и децата, а за дъщерите бащата е основа за самоуважението им, пример как да се отнасят към мъжете и какъв съпруг да търсят.
И когат основават отношенията помежду си и тези с децата на вяра и любов, те заприличват на Светото семейство – с Божията помощ могат всичко да постигнат и с всичко да се справят.
– Този празник е, за да напомня на родители и учители, че трябва да възпитават децата в благочестие и вяра, в послушание към родителите си и чистота на нравите. В дълг ли е нашето общество, като цяло, към подрастващите в това отношение?
– От както Христос възкръсна, вярата върви с възходи и падения, но не изчезва. Разбира се, че обществото ни е в дълг към децата ни по отношение на вярата. Но то е в дълг и по отношение на всички морални аспекти на живота, на спокойстивето и чувството за сигурност, което им осигуряваме. Най-голям е този дълг обаче от страна на семейството. То е люлката на вярата, на възпитанието на ценности и знания. Не можем дза очакаме някой друг да се погрижи за децата ни. Много родители са улисани в работа и концентрират вниманието си само в осигуряване на материалните блага. А децата имат много повече нужда от вниманието, одобренито, подкрепата, поощряването от наша страна, че даже и от възспирането думи и постъпки, които ги застрашават или са в разрез с това за което ме питате – благочестие и вяра, в послушание към родителите си и чистота на нравите.
– Вие сте баща на четирима синове, какво е да имаш такова голямо, за нашенските стандарти семейство?
– За днешните ни стандарти е голямо, но за българската традиция не е. Ако кажа, че е лесно да бъдеш глава на голямо семейство, няма да е вярно. Но с любов помежду си и доверие в Бога се преодоляват всички трудности. Често със съпругата ми прибягваме до молби за помощ от Светото семейство. И, както е казано, когато свършат разговорите с децата ни за Бога, започват разговорите с Бог за децата ни. Но освен трудности и притеснения, голямото семейство е източник на неописуема радост. Винаги сме твърдяли, че най-трудно се гледа едно дете. Братята се учат един-друг, помагат си, помагат в домакинството. Учат се на взаимоотношения и решаване на конфликти у дома, в защитена среда. Това ги прави много силни и устойчиви личности навън.
Голямото семейство е възможност за ежедневни весели разговори, за общуване, споделяне, за това да се радваме един на друг. У дома никога не ни е скучно!
Казано накратко – голямото семейство е голяма благодат, дадена ни от Бога.
