В редакцията на „Родопи-инфо“ постъпиха няколко сигнала от жители на Браниполе, които повече от месец чакат някой в община „Родопи“ да забележи нещо твърде трудно за пропускане – спукана тръба за отпадни води.
Резултатът? На входа на селото откъм Пловдив природата, с активното съдействие на институционалното бездействие, е получила нова водна атракция. Малък водоем. Само че вместо с планинска вода – с отпадни води. А вместо романтичен аромат на лято – с такава воня, че вероятно и комарите кандидатстват за преместване.
И всичко това – насред летните горещини.
По сигналите на хората аварията е от повече от месец. Отпадните води се изливат в близките поляни, а импровизираното „езеро“ продължава да се разраства като своеобразен паметник на административната реакция.
Проблемът обаче, изглежда, вече не е само местен. Жители на съседни населени места също се оплакват, че ароматът на общинското безхаберие има забележителен радиус на действие. Така Бранполе неволно се превръща в своеобразен център на регионален санитарен туризъм.
А хората питат нещо съвсем логично: „Колко време трябва да тече една канализация, за да потече и някаква реакция от община „Родопи“?
Според запознати подобни проблеми има и в други населени места, включително Устина и Брестовица. Ако това е така, вече не говорим за единична авария, а за модел на управление – чакаме тръбата да се спука, после чакаме да стане скандал, а след това вероятно чакаме някой друг да е виновен.
И докато по селата се образуват водоеми с неподходящо съдържание, общинската власт очевидно има и далеч по-приятни занимания. Ленти трябва да се режат. Снимки трябва да се правят. Хора трябва да се играят.
Защото една спукана тръба не е особено фотогенична.
Няма как да застанеш пред нея с ножица в ръка и да обявиш поредния „успешно реализиран проект“. Няма как да прережеш тържествено лента пред локва с отпадни води. А и народните хора някак не вървят добре, когато фонът напомня на аварийна шахта.
Междувременно кметът Павел Михайлов обича да обяснява във Facebook – искрено, лично и с необходимата доза „управленска мъдрост“ – как щели рационално и отговорно да бъдат използвани милионите от новия заем от 11 милиона евро.
Само че жителите на Браниполе, изглежда, имат по-земни критерии за добро управление.
Те вероятно първо биха искали да видят как се оправя една спукана тръба.
Защото преди да се говори за милиони, стратегии и големи инвестиционни планове, има един дребен, но упорит въпрос, който продължава да мирише на входа на Браниполе: „Кой управлява общината, когато няма лента за рязане?“
И докато чакаме отговор, „новото езеро“ си стои.
Тече.
Вони.
И напомня.
Защото понякога най-точната оценка за едно управление не се пише в официалните отчети и във Facebook постовете.
Понякога просто се усеща отдалеч.
С половината пари от заема щял да строи стадион в Първенец ,другите паркчета и тем подобни,другите в неговия джоб, а хората от селата в Родопи ще духат супата
Ми хуу ама сега кат стана Павлю прогресист?