Най-древните двуноги човекоподобни са живели на Балканите, а не в Африка. Това установиха учени, след като откриха двуног хоминид, живял в България преди 7,2 млн. г.
Екипът в състав проф. Николай Спасов, проф. Дионисиос Юлатос, проф. Мадлен Бьоме, Ралица Богданова, доц. Латинка Христова, проф. Дейвид Бигън са публикували откритието си в списанието Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments под заглавие „Ранна форма на наземна двуногост на човекоподобно от късния миоцен на България“.
Статията описва изкопаема бедрена кост от късномиоценското находище Азмака, Чирпанско (България), с възраст 7,2 млн. години, която е отнесена предположително към балканския хоминид, наречен грекопитек (Graecopithecus). Изводите, до които достигат авторите на това изследване, са доста неочаквани и биха могли да променят редица представи за най-ранната еволюцията на човечеството. Те несъмнено ще провокират дискусия в антропологичните среди, съобщават от Националния природонаучен музей при БАН.
„Това епохално откритие е такова, защото ние, българските учени, преобръщаме една дългогодишна теория, че изправеният стоеж и придвижването при хоминидите се е случило за първи път в Африка“, каза проф. Павел Стоев, директор на НПМ-БАН. Според него резултатите показват, че мястото, където това развитие се е случило за първи път, са Балканите.
„Това откритие може да се нарече до голяма степен българско, защото от шестимата автори трима са българи и служители на музея, включително първият автор“, каза още директорът.
Той обясни, че в изследването са използвани най-модерни методи за анализ, като компютърна демография и най-съвременни статистически методи.
„Аргументите, представени, са достатъчно силни, за да не могат да бъдат оборени лесно“, каза в заключение проф. Стоев.
Признаци, говорещи за придвижване на два крака
Според екипа има различни признаци, говорещи за придвижване на два крака. По думите им двуногостта отдавна се счита за основна придобивка в ранната еволюция на хоминините (еволюционната линия, обхващаща човека и преките му предшественици) и една от най-важните основни характеристики на тази група. До скоро за първи хоминин (предчовек), можещ да се движи изправен, бе смятан сахелантропа от Чад, но последни изследвания поставят под съмнение тези негови двигателни способности.
„Друг африкански хоминин – орорин (Orrorin) показва достатъчно убедителни, според повечето изследователи, признаци на двуногост, но този кенийски предчовек е с повече от 1 млн. години по-късен от хоминида от Азмака“ – разказва проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН, ръководител на разкопките и първи автор на публикацията.
Той посочва, че количественият и качествен анализ на белезите на бедрената кост от Азмака достатъчно убедително показват уникална комбинация на признаци на наземно придвижване на четири крака с такива, сочещи възможности за изправен вървеж. Редица морфологически белези на намерената бедрена кост показват сходство с двуногите фосилни хоминини и човека и се отличават от дървесните човекоподобни маймуни. Такива са например удължената шийка на бедрото, позицията на глутеалната тубероза (изпъкналост), изчезването на интертрохантерния гребен в посока към малкия въртел, присъствието на интертрохантерна линия, ниските стойности на ъгъла между тялото и шийката на бедрената кост, правото тяло на костта и други белези. От дървесните човекоподобни маймуни хоминида от Азмака се отличава и по асиметричното развитие на кортекса на бедрeната шийка, установено чрез компютърна томография, пояснява ученият.
Друг признак е многомерният статистически анализ, който разграничава бедрената кост от Азмака от тези на европейските средно- и късномиоценски хоминиди, живели преди около 12-9.5 млн. год. – данувиус, дриопитек, хиспанопитек (Danuvius, Dryopithecus, Hispanopithecus), и поставя бедрената кост от Азмака относително близко до африканските човекоподобни маймуни, но най-вече близко до двуногите хоминини като орорин, съвременния човек, парантропа и австралопитека, отбелязва проф. Дионисиос Юлатос от Аристотеловия университет в Солун.
„Тези преходни двигателни възможности и специално силните аргументи, показващи възможности за придвижване на два крака, правят хоминида от Азмака най-вероятния най-ранен предшественик на човека“, отбелязва проф. Спасов.
Как е изглеждал хоминидът от Азмака, наречен Дива?
Според сравнителния анализ намерената бедрена кост е принадлежала на хоминид (т.е. представител на семейството на човека, висшите човекопокобни маймуни и техните преки предшественици). Това е женско същество, тежащо едва около 24 кг., което отговоря приблизително на 8-годишно момиче. Затова намереното същество е наречено от изследователите Дива (от дива жена по аналогия с русалките от легендите).
