Един от най-старите надписи на кирилица, от времето на цар Симеон Велики, откриха археолози. Той е върху оловна пластина – амулет, а текстът му е строго каноничен. Това разказа главният уредник на НИМ Ивайло Кънев.
Амулетът е намерен в крепостта „Балък дере” край ивайловградското село Хухла и е датиран от Х век. Находката е открита в края на миналия археологически сезон, но консервационните дейности са изисквали повече време.
При извършване на консервационни дейности от проф. Веселина Инкова се забелязва плитко врязан надпис с кирилски букви. В хода на неговото разчитане от д-р Георги Сeнгалевич, с помощта на рефлексно-преобразувателна (RΤΙ) фотография, се стигна до предположението, че началото на текста е нанесено върху вътрешната страна на пластината, потвърди самият той. Проучвателите внимателно я разгънаха и с радост установиха дълъг старобългарски кирилски надпис, седемредов от вътрешната и четириредов от външната страна на пластината. Това е може би една от най-значимите находки на „Археологическо лято“ 22.
Откриването на пластината-амулет е в културен пласт, където има множество материали от първата половина на X в. Този факт насочва вниманието на археолозите към епохата на Златният век на цар Симеон (893-927). Учените започват да съпоставят историческите извори от началото на X в., които описват походите на българският владетел към Цариград, със епиграфският анализ на паметника, където се откроява архаичното изписване на буквите Ж и малка носовка, срещано сред паметниците от X в. Правописът е едноредов, само с голям ер (Ъ), което, според тях, сближава разглеждания надпис с паметници главно от Североизточна България. За разлика от досега известните подобни паметници тук силно впечатление прави каноничното звучене на текста и разчитането на личните имена на молителите, а именно Никола и Павел.
Поставянето на този анализ в контекст на археологическата среда дава основание на учените да предположат, че са открили един от най-ранните кирилски текстове известни до сега. Сродните паметници – старобългарски кирилски надписи – географски най-близки са откритите в Кърджалийско и в Хасковско два амулета, датирани в X – XI в.
Все още остава открит въпросът как този артефакт е попаднал на крепостта?
Според откривателя Ивайло Кънев трябва да се доверим на фактите и да обединим резултатите от археологическите проучвания, епиграфиката и историческите извори. При един такъв подход, според учения, отговорът е един, а именно, че на крепостта в местността „Балък дере“ при българският поход към Цариград при цар Симеон тук е имало български гарнизон, който целенасочено е подпомагал военната кампания.
