Първа евакуация на българи от Израел. В 02:30 часа тази нощ на родна земя се прибраха 89 наши сънародници. В самолета със 148 души, евакуирани от Израел, бяха и 59 граждани на други държави – Словения, САЩ, Белгия, Албания, Косово и Румъния. Те бяха посрещнати от представители на дипломатическите мисии на съответните държави.
Българите кацнаха на летище „Васил Левски” – София с полет от египетския град Шарм ел Шейх. Те бяха изведени през границата с Египет с автобуси. Сред тях е и екипът на филма „Не затваряй очи“, който отиде в Тел Авив за фестивал, но се озова буквално на фронтовата линия.
Спасителната операция беше координирана от Министерството на външните работи, в сътрудничество с международни партньори и институции.
В същото време други българи продължават да чакат обаждане от властите със сигнал, че имат осигурен коридор за евакуация.
„Групата е от 148 човека, 89 от които българи, останалите от няколко различни държави – Словения, САЩ, Белгия, Албания, Косово и най-многобройната група – от Румъния (41 души). Знам, че последните няколко дни бяха дълги и изморителни, дни, в които вероятно нямаше много информация, такава, каквато всички сме се надявали да чуем. Но следва да отбележа, че това беше сложна, многокомпонентна задача. За Израел мога да кажа, че всички, които са потърсили българското посолство, вече са тук”, заяви външният ни министър Георг Георгиев.
Преди днешното правителствено заседание премиерът Росен Желязков обясни, че евакуацията е била внимателно планирана. Той благодари на МВнР, на дипломатите, на службите, на капитан Янко Иванов и неговата компания за навременната подкрепа за акцията.
„Тази операция беше осъществена от Израел до Египет, до Шарм ел-Шейх и оттам със самолет тази нощ благополучно се завърнаха нашите сънародници, но и в знак на солидарност бяха подпомогнати гражданите на други държави”, заяви Желязков.
Пътят от Тел Авив до Египет започва още от сутринта на предишния ден и продължава часове.
„Много се радваме, че сме в България, Слава Богу, и големи благодарности на българската държава. Последната сирена беше май към 17:00 часа, нещо такова. В 17:00 и нещо беше бомбардировката. От там ние излизаме от бомбоубежището, оправяме се и се качваме в големия рейс, който ни откарва и от там пътувахме по най-бързия начин. Ние прекосяваме границата Израел – Египет с бомбени тътени зад нас и откос. Помислихме, че за половин час ще минем, но станаха пет”, заяви Николай Егерман, режисьор на филма „Не затваряй очи”.
Ударите в Израел започват на третия ден от посещението на български творци, отишли за фестивал. Започват аларми и съобщения за тревога, а нашите сънародници влизат в бомбоубежище.
„И от този момент на нататък ние през 3-4-5 часа най-много търсихме това скривалище. Втората нощ имаше много силен тътен. Тази сграда, която беше разрушена в близост до нас. Даже помислихме, че ракетата е паднала в нашия блок. Всеки се страхува, че може изобщо да не излезе от това бомбоубежището, има хора, които плачат, които се притесняват и за близките си, децата си, роднините си”, разказва Анжела Димчева, международен и прессекретар на Съюза на българските писатели.
След почти 20 години живот в Тел Авив в България се прибира и Антония със своя 4-годишен син.
„Ние живеем в тази ситуация почти 2 години, но сега това е много по-страшно, защото ракетите причиняват големи разрушения. През нощта трябва да ставаме, да слизаме в скривалище и е много стресиращо. Баба ми, дядо ми, всички са тук – Отиваме при тях”, каза Антония Начева.
