Откритието ще помогне на специалистите да изследват по-добре как растенията общуват едни с други на молекулярно ниво, както и в търсенето на по-ефикасни методи за борба с паразитите.
Авторът на проучването Джим Уестууд е изследвал връзката между паразитно растение – кукувича прежда, и две растения-приемници – арабидопсис и домати. Ученият е установил, че по време на подобни паразитни взаимодействия се наблюдава пренос на РНК между двата вида.
Размяната на огромен брой молекули, пренасящи информация, позволява на растенията свободно да общуват помежду си.
„След като открихме, че растенията споделят цялата тази информация, беше логично да се запитаме какво си казват“, обяснява Джим Уестууд. Оказва се, че чрез въпросната размяна паразитните растения „диктуват“ на приемниците какво да направят, като например да „свалят гарда“, за да могат по-лесно да ги атакуват.
Знаейки, че растенията общуват помежду си, учените ще могат да изследват дали подобна комуникация има и между други организми, като например бактерии и гъбички.
Доказателства сочат, че някои растения са способни да взимат по-сложни решения, отколкото хората могат да очакват от организми без мозък.
Учени от Университета в Гьотинген са открили, че киселият трън може да установи дали трябва преждевременно да изхвърли семената си, за да предотврати развитието на паразити или плодови мухи.
Изследователският екип твърди, че резултатите са “първото доказателство за сложно поведение при растенията”.
“Този вид има структурна памет и може да прави разлика между вътрешни и външни условия, както и да предвижда бъдещи рискове”, се посочва в научния доклад. Киселият трън привлякъл вниманието на учените, когато те забелязали, че в плодовете на подобен растителен вид има десет пъти повече плодови мухи, отколкото в други плодове. За да разгадаят явлението, те изследвали 2000 растения кисел трън от цяла Германия за наличие на ларви. Оказало се, че тайното оръжие на киселия трън е умението на изчислява вероятности. Изглежда, че растението “разбира”, когато има две семена и едно е инфектирано. В такъв случай то бързо изхвърля само заразеното. Когато обаче има едно единствено семе и то е инфектирано, киселият трън изчаква възможно най-дълго преди да го изхвърли, “надявайки се”, че междувременно паразитът може да загине.
