Бързолетът няма никакво родство с лястовиците, въпреки приликата и навиците, и сходния начин на живот. Негов близък родственик е колибрито.
Черният бързолет е единствената птица способна да яде, да се чифтосва и спи по време на полет. Те могат да останат в небето по няколко години без да слизат на земята.
Една от отличителните особености на бързолета е това, че по време на полет силно крещи. Очите на предната и горната страна са прикрити с къси плътни пера.Тези своеобразни “ресници” осигуряват защита при сблъсък с насекомите, когато летят с голяма скорост.
Всичките 4 пръста на лапите са насочени на една страна, те не могат да създадат необходимата опора за запазване на равновесие, за това черния бързолет, както и повечето други бързолети се придвижват по земята с крачки, не могат да скачат. За това, ако попаднат на земята и нямат възможност да излетят, те се оказват безпомощни и беззащитни.
Дъждовното време на годината лишава бързолета от ресурси. Това е свързано с това, че в такова време във въздуха няма насекоми. Въпреки това има изход от тази ситуация.Що се отнася до пиленцата, те изпадат във вцепенение. В това състояние не се нуждаят от храна. А възрастните птици отлитат на местата с по-благоприятно време на 50-70 км от гнездата.
Черния бързолет е най-бързата птица – скоростта на неговия хоризонтален полет достига 120 км/ч ,за сравнение при лястовиците- само 60 км/ч.
Във въздуха черния бързолет хваща насекоми с клюна си като кепче. При хранене на пиленцата той носи в клюна наведнъж около 1000 насекоми. За 30-40 хранения малките изяждат около 40 000 насекоми. За да осигурят толкова храна, техните родители прелитат на разстояние превишаващо дължината на земния екватор (40 000 км).
Само два месеца след излюпването, младите птици не само се хранят сами по време на полет, но и спят в това положение на височина от 2 до 3 000 метра. Спящите бързолети плавно се плъзгат във въздуха, събуждат се на всеки 4-5 секунди, за да размахат крила. Ако през нощта ги носи вятъра, сутринта се връщат.
Зимуват в Африка, преодолявайки до 10 000 км, а когато се върнат обратно през пролетта, те носят топлото време. Те прелитат на “гърба на циклона.”
