ЗЛОЧЕСТАТА ИСТОРИЯ НА ПЕТЗНАЧКИТЕ ДИОН

Сестрите се чувствали добре само когато били помежду си. След като навършили 18 години, те скъсали всички контакти със семейството си, което продължавало да се опитва да се възползва от популярността им и да печели пари на техен гръб.

0
1152
На 23 май 1934 г.в канадската провинция Онтарио се раждат едновременно пет момиченца. Недоносените седеммесечни бебета тежали само по 600 грама. Акушерът Алан Дефо бил убеден, че те няма да преживеят и час, затова ги кръстили набързо. Увили ги в затоплени одеяла и ги оставили да се греят в една кошница до печката. Сестричките обаче се оказали упорити и станали първите пет близнаци в познатата ни история, които успели да оцелеят. Майката нямала мляко, затова на всеки два часа им давали смес от вода, царевичен сироп, краве мляко и няколко капки ром.
Нарекли ги Анет, Сесил, Емили, Мари и Ивон.
Те се превърнали в късмета на Олива Дион и семейството му, които вече имали три деца и живеели в къща без водопровод и електричество.
Когато станали на 6 месеца, баща им решил да ги покаже на Световното изложение в Чикаго. Канадските власти научили за това и се заели с организирането на необичайната „изложба“.
Въпреки че те били напълно здрави, държавата ги затворила в специално построена болница, начело с д-р Дафо, която повече приличала на атракцион, отворен за посетители. Мястото станало известно като „Куинтланд“ и привличало туристи от цялата страна. До деветата си година децата живеели под опеката на местното правителство.
Децата живели в тази стъклена клетка от 1935 до 1943 година. През това време ги видели над 3 милиона души. Благодарение на сестрите Чикагското изложение станало основна градска забележителност и привлякло небивал наплив на туристи.
Всеки ден по няколко хиляди любопитни идвали да позяпат петте близначки. Под зоркото око на медицински сестри децата играели на нещо като детска площадка, около която зад телена мрежа било оборудвано място за зяпачите. Децата живеели като зверчета в клетка. Това остава като един от най-циничните случаи на използване на деца за печелене на пари в историята на западния свят.
Край клетката им можело да се купуват сувенири от специална лавка. Входът за посетители бил безплатен, но канадското правителство печелело отлично от продажбата на стоките, носещи лика на сестричките. Децата се превърнали в истински бранд – един от първите с международна популярност.
Най-известните близначки станали нещо като култ. За тях били заснети няколко холивудски филма. Фирми производители на детски стоки с успех използвали снимките им като реклама на продуктите си.
Децата обаче живеели в изолация от света. Имали скъпи играчки, модни дрешки и грижите на най-добрите педиатри, но били напълно лишени от контакт с родителите, братята, сестрите и изобщо връстниците си.
Когато петте близначки навършили девет години, канадските власти построили голяма къща с целта да заселят там цялото семейство.
Другите деца не ги приели, а бащата се дразнел, че го били ощетили при разпределението на приходите от момиченцата. Но най-вече децата, свикнали да живеят в клетка, не могли да се нагодят към новата си среда. Те останали в къщата до 16-годишната си възраст, след което били изпратени в интернат.
Сестрите се чувствали добре само когато били помежду си. След като навършили 18 години, те скъсали всички контакти със семейството си, което продължавало да се опитва да се възползва от популярността им и да печели пари на техен гръб.
За съжаление, по-нататъшната съдба на момичетата била не по-малко печална. На 20-годишна възраст починала Емили, която още съвсем млада отишла в манастир. Там открили, че тя страда от тежка епилапсия, която станала и причина за преждевременната й смърт.
Мари починала на 30 години след кратък и неудачен брак. Сесил и Анет също не намерили щастие в семейния живот. Те цял живот чувствали непреодолим стремеж една към друга, разговаряли с часове по телефона и изпитвали огромна радост, когато се срещали. Сесил също родила близнаци, но единият от тях починал още като бебе. Три години по-късно тя овдовяла. Ивон станала монахиня, но не понесла дълго манастира. Остатъка от живота си тя провела в пълно уединение.
Когато вече били възрастни, останалите живи сестри Дион подали съдебен иск и получили компенсация от 4 милиона долара от държавата за нанесените им щети. 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here