Днес своя 73-ти рожден ден отбелязва Жан Рено, актьорът, подарил ни множество ярки и запомнящи се образи.
През 30-те години родителите му бягат от Испания в Мароко , спасявайки се от режима на Франко. А през 1948 г. в Казабланка се ражда детето им Хуан Морено-и-Хедерике Хименес, което днес всички знаем като Жан Рено. Той всъщност е испанец. Пред 1960 г. родителите му се завръщат в Европа, но не в Испания, а във Франция. За да получи френско гражданство, актьорът 4 години служи във френската армия. Тогава променя и името си така, че да звучи по-привично за френския слух – Жан Рено.
За да плати обучението си по актьорско майсторство, той се хваща да работи всичко, което може да му донесе пари – шофьор, счетоводител, митничар. Упоритостта му дава своите плодове – той е на 26 г., когато се снима в сериала „Една мистерия на ден“ (1970-1974). Първата му роля в пълнометражен филм пък е ролята на маркиза във филма „Хипотезата за откраднатата картина“ (1978).
Следват други неголеми роли, докато през 1981 г. не среща режисьора Люк Бесон, който го кани да участва във филма „Последната битка“ (1983). Филмът е начало на едно дългогодишно сътрудничество между двамата, като Жан Рено участва в „Метро“(1985), „Безкрайна синева“ (1988), „Никита“(1990). Разбира се, върхът на тяхната съвместна работа е филмът „Леон“ (1994), в който актьорът се превъпръщава в мълчаливия небръснат професионален убиец със сива шапка и кръгли тъмни очила. Тази роля се превръща във визитната картичка на Жан Рено.
След като е забелязан от Холивуд, френският актьор участва в такива филми като „Френска целувка“ (1995),“Отвъд облаците“ (1995) „Мисията невъзможна“ (1996), „Годзила“ (1998), „Ронин“ (1998), „Пурпурните реки“ (2000), „Хотел Руанда“ (2004), „Розовата пантера“ (2006), „Шифърът на Леонардо“ (2006) и др.
Жан Рено с лекота създава и комедийни, и драматични роли, а неговата мълчалива сдържаност и почти неизменно изражение на лицето, му придават онзи чар, който му носи обичта на хилядите почитатели.
